Доларът ще е силен в епохата на новата монетарна политика

Ерата на независимите централни банки, чиято единствена цел е ценовата стабилност, е към своя край. Този вододел в монетарната политика вероятно ще се окаже повратен за валутните пазари като цяло, пише Мансур Мохиудин, директор на отдела за валутни стратегии на UBS, в коментар за Financial Times.

През последните две десетилетия една след друга централните банки фокусираха монетарната си политика върху ценовата стабилност, поставяйки си инфлационни цели. Това беше отговор на неприемливо високите инфлационни нива от 70-те и 80-те години. Федералният резерв (Фед) и Японската централна банка (ЯЦБ) бяха последните, които формално заложиха подобен праг. В началото на 2012 г. обаче и двете институции се присъединиха към останалите.

През последните няколко месеца обаче централните банкери започнаха да разширяват хоризонта на политиката си. Това не е изненадващо. В крайна сметка от началото на финансовата криза през 2007 г. изминаха 5 години. През това време краткосрочните лихвени проценти в повечето основни икономики бяха понижени до нула, а централните банки предприеха операции по вливане на ликвидност.

Икономическият растеж остава анемичен, безработицата - упорито висока, а инфлацията все още е ниска. Това кара централните банкери да погледнат отвъд заложените инфлационни прагове.

В тази нова ера на неортодоксално централно банкиране Фед обяви, че ще задържи лихвените си проценти, докато безработицата не се понижи „поне“ до 6,5%. В допълнение новият управител на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни предложи централните банки да си поставят за цел постигането на номинален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), а не единствено стабилността на потребителските цени.

Всъщност централните банки на развитите страни наистина могат да си позволят да възстановят растежа дори, ако инфлацията е временно над заложената. 

Нещо повече, новото правителство в Токио оказва натиск върху Японската централна банка (ЯЦБ) да предприеме „неограничено“ разхлабване на монетарната си политика, за да се справи с дефлацията. Това може да доведе до решение, при което новият управител на банката формално да сложи таван на курса на йената, когато сегашният управител Масааки Ширакава се пенсионира през април.