Криптовалутите няма да изместят златото. Ето защо

Криптовалутите не са “съхранител на стойност”

Освен това в процеса на създаване на различни криптовалути, независимо дали за конкретни цели или не, тези ICO-та движат цената на всички тях нагоре. Очевидно е, че съществува възможността новосъздадените криптовалути да подпомагат разменната си стойност – може би дори заменяемостта помежду си. Но в момента, в който започнат да се конкурират помежду си, те няма да носят допълнителна стойност. Технологията, подобно на едно нововъведение, всъщност може да създаде стойност от нищото.

Но не е същото, когато говорим за функцията “съхранител на стойност”. Когато една криптовалута придобие функцията „съхранение на стойността“, тази функция, по необходимост, трябва да бъде иззета от друг актив, независимо дали злато, сребро или друга криптовалута. В глобален мащаб това е игра с нулева сума – парите се наливат към новия и по-популярен “съхранител на стойност”.

Или, ако можем така да се изразим – можем да подобрим слоевете кехлибар, но не можем да създадем нова муха.

Тази конкуренция между криптовалутите, както на технологично ниво, така и по отношение на функцията “съхранител стойност”, по дефиниция ще ограничи покачването в цената на всяка една от тях. Просто казано, криптовалутите имат много сериозен проблем с оскъдността си. Ограниченията в предлагането на всяка една криптовалута представляват огромно подобрение в сравнение с липсата на каквото и да било ограничение пред правителствата когато става дума за печатане на пари. Обаче за разлика с физическите активи като злато и сребро, които имат уникални физически качества, придаващи им монетарна значимост в продължение на хилядолетия, проблемът при криптовалутите е, че няма бариера на входа; колкото повече криптовалути пожъват успех, толкова повече се разводнява, или надува, предлагането на останалите, т.е. има инфлация на криптовалутите.

Функцията съхранение на стойността при криптовалутите – което е основно изискване за един актив убежище (safe haven) – е незначителна част от стойността им. В края на краищата активите с присъща тази функция са точно това – стабилни и надеждни. Те не създават нова стойност и са с лимитирано предлагане, предназначени само да задържат стойността, която предварително е създадена чрез спестяване и производство. Това нагледно е същата грешка, която централните банки допускат: пари и капитал няма как да бъдат създадени от нищото, те са следствие от ресурси, които са спестени с цел бъдещо потребление. Това е реалността и тя няма как да бъде променена.

Криптобалонът е част от балона, предизвикан от политиката на централните банки

Гледайки на криптовалутите като активи убежища инвеститорите са подтикнати да увеличат поетия риск в своите инвестиционни портфейли. Държенето на биткойн и други криптовалути вероятно надува още повече именно същия балон, създаден от централните банки чрез безпрецедентно печатане на пари през последните години и от който някои (които инвестират в криптовалути) се надяват да се защитят. Голямата ирония е, че както либертартарианските поддръжници на криптовалутите, така и интервенционистките поддръжници правителствените фиатни пари допускат една и съща грешка.

Криптовалутите са много важно развитие и огромна стъпка напред в посока към децентрализация на паричната власт. Те имат огромен потенциал и аз съм им голям фен. Но да внимава купувача, мислейки си, че можем магически да създадем средство за съхранение на стойност и по този начин актив убежище.

Марк Спицнагъл е основател и главен инвестиционен директор на Universa Investments. Бивш партньор на Насим Ралеб в инвестиционния фонд Empirica и старши икономически съветник на Рон Пол. Автор на The Dao of Capital: Austrian Investing in a Distorted World.