Китай напредва в оспорването на доларовата доминация

Китай вече направи един опит да превърне юанa в международна валута и да намали зависимостта си от долара. Сега се опитва отново и този път нещата наистина могат да бъдат различни, пише за Financial Times Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics.   

Подновените усилия за детрониране на долара се основават до голяма степен на технологичната мощ на Китай. Сигурно е, че развитието на необходимата финансова инфраструктура, водещите в света системи за мобилни разплащания и успешното пускане на цифровата версия на юана ще улеснят използването и популяризирането на валутата извън границите на Китай.

Подходът е неортодоксален. Но ако Пекин успее в стремежа си, това ще подкопае водения от долара глобален ред, поне в сферата на геополитическо влияние на Китай, и ще оспори начина, по който Америка упражнява власт.

Като се има предвид, че Китай е втората по големина икономика и номер едно в търговията, юанът трябва да се използва много по-широко. Решителността на Пекин да запази капиталовия контрол обаче му попречи да следва конвенционалния път към статута на резервна валута.

Китай все още налага ограничения върху паричните потоци. Защо тогава перспективите пред юана се подобриха?

Резервната валута трябва да служи като средство за размяна, съхранение на стойността и разчетна единица. Според Марк Карни, бившият управител на Английската централна банка, историята е показала, че най-важният от тези атрибути е първият.

След първия си неуспешен опит да оспори доминацията на долара между 2009 и 2015 г. Китай постигна напредък в създаването на дигитална система за плащания в юани, която, бидейки рентабилна и лесна за използване, отговаря на критерия на Карни за полезност.

Китайската народна банка е напреднала доста в подготовката за цифровите юани, които първоначално ще обслужват вътрешната икономика. Но централната банка също така работи с колегите си в Хонконг, Тайланд и Обединените арабски емирства, заедно с Банката за международни разплащания, по използването на цифров регистър на транзакциите, който се разпределя между контрагентите. Целта е да се използват дигиталните валути на централните банки, за да се направят мултивалутните трансгранични плащания по-опростени и по-евтини.