FT: САЩ може да лаят срещу Китай, но не и да хапят

Иронично е, че САЩ - емитентът на основната резервна валута на планетата и Китай - главният съперник за тази позиция, се съревновават в това, кой ще обезцени по-ефективно валутата си.

Поведението на САЩ - по-скоро следствие от обстоятелствата, отколкото целенасочен акт, е насочено към вливане на ликвидност. От своя страна Китай чисто и просто не позволява на валутата си да поскъпне, което оказва дефлационен натиск в другите страни, пише Арвинд Субраманян от Centre for Global Development в коментар за Financial Times.

Едностранни действия на САЩ срещу Китай не могат да бъдат основа за разрешаване на валутния конфликт. Необходими са ефективни и легитимни действия, включващи общите усилия на много страни, за да може Китай да бъде принуден да съдейства в този процес. Мобилизирането на широка коалиция от „засегнатите, но все още инертни“ страни преди предстоящата среща на Г-20 в Сеул трябва да бъде основен приоритет на Вашингтон.

Едностранните действия на САЩ се сблъскват с два основни типа трудности – вътрешни и външни. У дома Америка е разединена. Поради високата безработица профсъюзите настояват за решителни действия срещу подценения юан. Щатските компании обаче се колебаят, защото капиталът е мобилен и това им позволява да избегнат негативния ефект.

Външен проблем е вероятният ответен удар на Китай. Китайските заплахи за разпродажба на американски ДЦК може би са пресилени. Защо китайците да правят нещо, което ще предизвика спад на долара – точно това, което Пекин иска да избегне? Все пак ответните действия могат да създадат неприятности. Китай, който е основен американски клиент, както на услуги, така и в сферата на отбраната, може да преразгледа тази политика, от което ще пострадат американски бизнеси и работни места. Китай може също да откаже подкрепа на Вашингтон в опита за решаване на проблемите около Северна Корея и Иран.

Това, че Америка е разединена, личи и от решението на американския финансов министър Тимъти Гайтнър да се въздържи от публично обвинение срещу Китай във валутна манипулация, както и от неособено решителния тон на валутния закон, гласуван от американския конгрес, който на практика ще засегне много малка част от китайския износ. Колумнистът на Financial Times Мартин Улф посочва, че САЩ имат неограничени муниции за валутната война – на практика САЩ може да наводнят света с долари.

Това обаче ще представлява по-скоро проблем за отворени към капитала страни, от колкото за Китай. На кратко, Америка може да лае срещу Китай, но не и да хапе, посочва Субраманян.

Легитимността на американския унилатеризъм също е под въпрос. За все по-голям кръг наблюдатели евентуален ответен удар е оправдан, защото Китай не играе по правилата. 2,5 трлн. долара, придобити чрез интервенции на валутните пазари, са доказателство за политиката „облагодетелствай се за сметка на съседа си“, която се следва от Пекин. Китай може да се защити, че тази политика е за сметка на доста по-богат съсед - САЩ.

Ако подцененият юан унищожи 500 хил. американски работни места (каквито са прогнозите на анализаторите), то също така ще създаде няколко пъти повече работни места в Китай, което пък ще спаси много китайски семейства от мизерия.

Съвместните действия на група от страни може да реши проблема с легитимността на действията срещу Пекин. Няколко развиващи се страни също са засегнати от политиката на Китай. Те нямат толкова големи възможности да контролират капиталовите потоци, а в същото време икономиките им прегряват, защото не могат лесно да повишат курса на валутите си при фиксиран юан. Също така, насочените им към износ индустрии са подложени на натиск от структурно подценения юан. В тази светлина, с чиста съвест може да посочим с пръст Китай и да кажем, че се облагодетелства и за сметка на по-бедни съседи.

Така Китай ще бъде заклеймен, че ощетява не само богати, но и бедни съседи и на практика цялата финансова и търговска система.

За сега обаче засегнатите страни нямат желание да изразят негодуванието си, за да не развалят двустранните си връзки с Китай. От друга страна, дипломатическите усилия на САЩ доскоро бяха твърде неефективни, поради самоувереността на Вашингтон, че може да се справи със ситуацията сам. Вливането на ликвидност в САЩ и проблемите за развиващите се пазари, които тя ще създаде, може да се окажат искрата, която ще насърчи създаването на по-широка коалиция.

Заедно с Япония и Европейския съюз, които изразяват все по-силно недоволство от подценения юан, САЩ могат да достигнат критична маса, ако убедят примерно Бразилия, Мексико, Индия, Южна Африка и Южна Корея също да се присъединят към коалицията. Ако бъде постигнато политическо споразумение на срещата на Г-20, прилагането му може да бъде оставено на Международния валутен фонд или Световната банка.

Съвместни действия, в които развиващите се страни имат по-широко участие, са ключови за предотвратяване на евентуален системен срив, какъвто може да последва от играта на валутно обезценяване между Китай и САЩ.