IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Рубини: Защо златният стандарт няма да проработи?

Фиксираният обменен режим, дори ако не е златен стандарт - такъв свят просто няма да функционира, казва икономистът

12:36 | 10.11.10 г. 35
Автор - снимка
Създател
Рубини: Защо златният стандарт няма да проработи?

Евентуалното въвеждане на златен стандарт единствено ще направи бизнес цикъла по-екстремен, казва икономистът Нуриел Рубини, цитиран от CNBC.

Нещо повече, златният стандарт допълнително ще затрудни централните банки, когато им се налага да се справят с инфлация или дефлация, казва Рубини, който е председател на Roubini Global Economics. „В същото време подобна политика по никакъв начин няма да помогне за справянето с безработицата“.

„Фиксираният обменен режим, дори ако не е златен стандарт, такъв свят просто няма да функционира. Защото в подобен свят валутната политика по дефиниция вместо да е контрациклична става проциклична“, казва Рубини. „Представете си, че имате фиксиран валутен режим, това само ще утежни бизнес цикъла“, допълва той.

Рубини предлага да разгледаме две страни – една, чиято икономика нараства много бързо, и друга, която има много бавен икономически ръст.

Икономиката, която нараства много бързо, ще има склонност да прегрява – феномен, характеризиран с ускорен растеж, инфлация и потенциал за поява на балони от активи. В икономиката, която нараства по-бавно, ще се наблюдава тенденция към дефлационен натиск и рецесия. Така че, вместо да има централна банка с капацитет успешно да балансира тези тенденции, при фиксиран обменен режим икономиката ще продължи да подсилва съществуващите негативни тенденции в бизнес цикъла, обяснява Рубини.

Въпреки че Рубини е известен като икономист, който оспорва конвенционалните възгледи, неговото виждане за златния стандарт съвпада с мнението на болшинството икономисти. „Това е точно обратното на всички оптимални идеи за валутната политика“, казва Рубини.

Сред защитниците на златния стандарт от дълги години се нареждат много австрийски икономисти и всички, които са притеснени от манипулация на паричното предлагане от централните банки. По-рано тази седмица президентът на Световната банка Робърт Зелик направи изказване, което беше възприето като призив за връщане към златния стандарт и дори много от заклетите привърженици на тази политика се показаха скептични към позицията му. Днес обаче той поясни, че не е бил разбран правилно.

„За да бъдем честни към него (Зелик), той говореше за широк кръг от проблеми на глобалната икономика, така че това не беше предложение, фокусирано върху идеята да се върнем към някакъв модифициран златен стандарт“, посочва Рубини.

Идеята за златен стандарт, по думите на икономиста, е ужасяваща. „Има много фундаментални проблеми с всеки възможен вариант на златния стандарт“, казва той.

Обобщение на позицията на Рубини вероятно би започнало с това, че по принцип режим на фиксиран обменен курс или златен стандарт ограничава гъвкавостта и обхвата на действията, които централните банки могат да предприемат, за да подпомогнат икономиката на страните си. При фиксиран обменен режим централните банки имат по-малка способност да максимизират заетостта, да стимулират растежа и да успокояват цените. Както Рубини изрично подчертава, фиксираният обменен режим пречи на способността на централните банки да предоставят спешна помощ за икономиката, когато това е необходимо.

Според икономиста съществуват и други ключови проблеми с приложимостта на идеята за глобален златен стандарт. Една от основните пречки е в наличните нива на златните резерви на централните банки.

„Ако имате златен стандарт или модифициран златен стандарт, какво правите в случай на банкова паника, при която клиентите започнат да теглят парите си – ако нямате достатъчно злато, с което напълно да подкрепите валутата си?“, пита Рубини и обяснява, че повечето централни банки в днешните икономики имат много по-големи финансови задължения, отколкото златни резерви. Всъщност, според Рубини, при повечето централни банки това съотношение е 40 или 50 към 1.

Разбира се, много от тези, които подкрепят златния стандарт биха казали, че ограничаването на способността на централните банки да увеличават своя ливъридж ще е позитивна страна от приемането на златен стандарт.

Освен проблемът за недостатъчните златни резерви на централните банки съществуват и исторически проблеми, които са затруднявали икономиките, използвали златен стандарт. Един от най-неприятните от тези проблеми е влиянието на златния стандарт върху традиционните бизнес цикли.

Ако погледнем историята, казва Рубини, когато са използвани златни стандарти, икономиките непрестанно са били заплашени от циклични спазми. „Когато имате традиционен златен стандарт, цикли на резки спадове и подеми на икономическата активност са били съвсем в реда на нещата. Едва след като загърбихме златния стандарт, централните банки успяха да да изгладят бизнес цикъла и да го направят по-малко волатилен. Точно това и направихме по време на финансовата криза“, казва Рубини.

Позицията на Рубини пряко противоречи на австрийската теория за бизнес циклите, според която циклите на подем и спад са причинени от това, че златният стандарт е бил изоставен.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:43 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

24
rate up comment 2 rate down comment 0
amanotumnici
преди 13 години
Лихварството същуствува още от средновековието. Кредита е много важен инструмент в икономиката. Той е много полезен, ако се ползва разсъдно. Преди две години се получи балон на кредитите, който беше резултат от стремежа банките да раздадат, колкото се може повече кредити и да генерират големи печалби. Никой обаче тогава не се замисляше, до колко тези кредити са обезпечени в бъдеще. Хората ги взимаха, защото никога досега никой не им е давал толкова пари. Балоно се спука и в момента лошите кредити са между 10-20%. Тези лоши кредити са загубени ползи, в резултата на неефективното използване на този инструмент. Ако вземеш кредит за 1 млн. лв, купиш машини, произвеждаш, продаваш и върнеш кредита, след това продължиш бизнеса - това е ефективно. Всички печелят. Но ако вземеш кредит, нищо не направиш с него, тогава губи банката, губи и кредитополучателя, губят и тези, които са доверили парите си на влог в банката, защото при това положение, банката ще смъкне лихвите по депозитите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 2 rate down comment 0
amanotumnici
преди 13 години
Когела, Вие нищо не разбирате от икономика. Не смятам да водя полемики с Вас, понеже не сте на нужното ниво, а и не знам защо се пънете толкова с разсъждения.1. Банките дават заеми, но не всички пари са от влогове на резиденти (българи). Почти всички банки са чужди и пари за отпускане на кредити дават банките майки и това са пари на чужденци. Погледнете финансовите потоци в платежния баланс. Инвестициите били спестявания ... това няма да си правя труда да коментира!!!2. Относно това, че високия растеж води до високо потребление. Явно не знаете какво е БВП. Погледнете му една от стуктурите, а по конкретно тази на крайното използване. Там потреблението е част от БВП. С други думи, за да има ръст на БВП, трябва някой от компонентите да расте ... в случая може да приемем, че потреблението когато расте, води до ръст на БВП при непроменени други компоненти на показателя.Вие или не сте дочел нещо по икономика или си говорите на изуст!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 0 rate down comment 0
no-credit
преди 13 години
Отделно пък темата дали изобщо е възможна такава една система (системно обезценяваща спестяванията и даваща властта за икономическата инициатива предимно на банките). По-скоро не е. И то не само по чисто технически причини.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 1 rate down comment 0
no-credit
преди 13 години
Е, да, големият проблем е, че с това печатане на пари от страна на централните банки, вече не се знае кредитът (който се ползва за инвестиции) дали е в резултат на спестявания или е просто инструмент на някаква нова икономическа парадигма. Парадигма, при която миналото (спестяванията) нямат значение (защото централните банки целенасочено ги обезценяват), а значение има единствено бъдещето, което се крепи на кредита. При такава една парадигма кредитът се превръща в нещо като право за извършване на икономическа дейност - искаш да правиш нещо - отиваш в банката и там банковия чиновник преценява - става или не. Икономическите субекти вече нямат финансова независимост (защото не могат да спестяват), а разчитат изцяло на кредити (т.е. на благоволението на банките). Това би бил един нов свят, в който от миналото към бъдещето липсва приемствеността, чийто носител са спестяванията и хората, които са ги направили. Това би бил (както казах) света на бюрокрацията и банките. Което е... хммм... :-((
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 2 rate down comment 0
all_trader
преди 13 години
спестяванията не са двигател , но са актив за граждани и фирми . така че е хубаво да ги има . икономически силните страни имат високи спестявания . иначе за инвестициите и производството е ясно - инвестиции ( не само кредити ) в нови технологии и вискотехнологично производство . неощо от което сме много далече ние в България .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 2 rate down comment 1
DanilOlivo
преди 13 години
Това което казвате се учи в университетите по МаИк,за съжаление и аз съм минал през политикономията която се преподава там. Примерът с нашата АЕЦ е много точен, защо спестяванията са гориво за икономическото развитие: - ако ние ги имахме(без значение дали в частни, или държавни сметки), досега щяхме да сме я започнали, и завършили(естествено, ако някой може да докаже, че е икономикчески обосновано да го правим). Представете си, колко пропуснати ползи имаме;- какви би била цената в случай, че сме теглили заем, и каква, ако ги имахме спестени? Гадая, но си мисля, че щеше да е близо 15% по-ниска.Наблегнали сте на инвестициите, и много вярно. А какво са те, ако не спестявания :) За да ви даде банка пари назаем(дори и при частичен резерв), трябва първо някой(дали собственик, дали клиент) да е спестил пари.И най-важното - не се лъжете по Кейнсианската догма, че високо потреблението водело до висок растеж. Точно обратното е - високия растеж води до високо потребление. Лек ден!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 2 rate down comment 1
amanotumnici
преди 13 години
Говоря за създаване на добавена стойност, а висока добавена стойност е друг термин. За да се създава просто добавена стойност, трябва да се работи, да се произвежда. За да се има висока добавена стойност, трябва да се работи много, да има висока производителност и ефективност на труда. Трябва да има и технологии, както казвате, НО не набавени от спестявания :) Технологиите, машините и др. се финансират чрез ИНВЕСТИЦИИ (кредити). Един глобален пример - проекта АЕЦ Белене, строи се с инвестиции и кредити или със спестявания??? :) Предполагам сте чували за текуща сметка на платежния баланс, това е разлика между спестявания и инвестиции. Ако имаме ниски спестявания, увеличава ни се дълга. Това не е проблем, ако инвестициите са производствени и връщат дълга. Но спестяванията не са никакъв двигател на икономиката. В момента сме в криза, точно защото увеличаваме страшно спестяванията и не купуваме. Така намалява потреблението, падат оборотите на фирмите, те пък намаляват заплати. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 0 rate down comment 0
vedi
преди 13 години
Здравеите бих искал да напомня за доста убедителни коментари относно неработещия стандарт , но централнте банки трескаво купуват AU а и приличен ръст дали да отречем ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 0
DanilOlivo
преди 13 години
Много точно казано! Поздравления!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 6 rate down comment 0
no-credit
преди 13 години
Не е само мотивацията. Ако хората не могат да спестяват (защото централните банки обезценяват спестяванията), то те стават зависими от банките. А банките са все пак административни структури преследващи собствени интереси и имащи собствени възгледни за това кое си струва да се прави и къде да се инвестира. Т.е. всеки и всичко стават зависими от банките, а не от собствените си възможности - каквото банките кажат (за каквото дадат пари) това се случва и за това се харчи. Което не е добре нито за разнообразието нито за конкуренцията. Т.е. свят, в който банките решават всичко е един команден свят, в който ще управляват бюрократите. И това всъщност е свят, който доста би приличал на централното планиране при социализма.Не че така или иначе не се върви натам де...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още