Европейската централна банка трябва по-малко да се притеснява за „фантомния риск“ от инфлация и вместо това да се фокусира върху нарастващата опасност от дефлация, която е вероятно следствие от евентуална валутна война, казва Нуриел Рубини, ръководител на Roubini Global Economics, цитиран от CNBC.
Притесненията за инфлация, изразени от Европейската централна банка (ЕЦБ), спъват възстановяването на обременената от дългове периферия на еврозоната – Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания (PIIGS), казва Рубини.
Вместо това, банката трябва да помисли върху по-нататъшно вливане на ликвидност, както направиха централните банки в САЩ и Великобритания.
„Твърдоглавите шефове на ЕЦБ по-скоро ще унищожат всеки шанс за възстановяване в PIIGS, отколкото да обмислят по нататъшно вливане на ликвидност, което те смятат за неприемливо, аргументирайки се с опасността от инфлация“, казва Рубини.
„Дефлация, а не инфлация е рискът който заплашва PIIGS“, добавя той.
Рубини заяви, че валутното напрежение е достигнало точката на кипене. Страните които харчат прекалено много, трябва да намалят вътрешното потребление и от там - дълговото си финансиране, казва той. От друга страна тези които пестят, отказват да намаляват зависимостта си от нетния си износ.
„Тази игра с валутите и нетния износ означава, че дадена страна печели, а някоя друга губи и войната за девалвация на валутите е гарантирана“, казва Рубини.
Ако Китай, развиващите се пазари и някои други страни с фискални и търговски излишъци продължават да не позволяват на валутите си да поскъпват посредством интервенции на пазара – с което ограничават вътрешната си инфлация – единственият начин, за страните с дефицити да понижат валутните си курсове е чрез продължителна дефлация. Това пък ще доведе до двойна рецесия, казва той.
Този проблем е още по сериозен за страните PIIGS, които страшно много се нуждаят от истинско номинално понижение на еврото, посочва Рубини.
„Вместо това валутната политика на ЕЦБ и строгата фискална политика на Германия, подсилват еврото и насърчават още повече рецесионната дефлация в PIIGS“, казва Рубини.
Той посочва, че положението е дори още по-лошо в изпадналата в стагнация Япония, която се сблъсква с допълнителна дефлация и се нуждае от по-слаба йена, въпреки че има голям излишък по текущата сметка, който води до укрепване на йената.
„Повишаването на еврото скоро ще предизвика много неприятности в PIIGS, тъй като рецесията ще се задълбочи и рискът по държавните им дългове ще се повиши до критична точка.“
Европа ще трябва да се намеси на валутния пазар, но тази интервенция едва ли ще спре възхода на еврото, особено ако тя е с малък размер“, казва Рубини.


Удар: Хиляди ментета на луксозни марки задържаха на митницата във Варна
Шефът на полицията с изявление по случая с изчезналото дете край Варна
Жена застреля мъж в спор за паркомясто на хипермаркет
Хороскоп за 4 юли 2026
Варна е домакин на Национално съвещание на директорите на ЦПЛР
Петролът се стабилизира, след като доставките през Ормузкия проток се увеличиха
Златото се насочва към 4200 долара след обрат в очакванията за Фед
Япония и Индия задълбочават партньорството си с над 100 нови сделки
Найджъл Фараж започва да нервничи
Първа фатална катастрофа с камион на Tesla
Маслото мирише на изгорели газове – трябва ли да се притеснявате?
Автомобили за милиони бяха конфискувани от измамник
67-годишно разпадащо се BMW се продава по-скъпо от ново M3
Китайските марки за първи път изпревариха японските по продажби в Европа
Полицията разби схема за пласиране на райски газ по Южното Черноморие
Терзиев за пожара в Люлин: "Not great, not terrible" не е опция
Стъпка назад: Швеция връща разплащането в брой
Радев отстоява националния интерес: Ще наложи вето на санкциите срещу Русия
Yettel „спести“ на природата 159 662 кг електронни отпадъци за последните четири години
преди 15 години В момента големите страни се чудят как да излязат от кризата. Трябва по някакъв начин да стимулират вътрешното си производство и потребление. Към момента това може да стане с по-силен износ, защото с това се увеличава производството, заетостта и доходите на хората. Щом има продажби, ще има печалби и заплати. Когато една страна има по-слаба валута, по-изгодно е да продава навън, отколкото вътре в страната. Вноса става скъп, което допълнително кара вътрешното потребление да се заспокоява с вътрешно производство, ако е възможно. Това завърта бизнеса вътре в страната. Минуса на цялата работа е, че самата страна си сваля стандарта на живот спрямо останалите страни, т.е. ако отидат в чужбина ще са по-бедни. Но важното е, че вътре в страната се вдига стандарта. Затова повечето страни решават първо да вдигнат стандарта вътре в страната, а след това да се борят за този извън нея. Ако се получи сблъсък на на мощни икономики в т.н. валутна война ... ще победи този, който има повече печатници :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Звучи разумно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Toq e absolutna 4erna stanciq.Az ot nego edna polojitelna prognoza ne sum 4ul. Vuobste ne znam zasto mu se vruzvat da publikuvat izqvleniqta mu. Do predi 1 mesec tvurdeshe 4e razteja v USA ste e pod 1% a toj se okaza po4ti dva. Po negovite prognozi do sega ne samo krizata da ne e svurshila, kakto izglejda v pove4eto strani, no da e propadnal celq svqt v haos. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години А дали пък ребалансирането на икономиките, които имат отрицателен нетен износ, т.е. потребяват повече, отколкото произвеждат, не е по-устойчиво решение от девалвацията? Трябва ли да обвиняваме Германия за това, че произвежда ефективно и има конкурентен износ? Ако ЕЦБ увеличи ликвидността, за да е в крак с другите печатари, те могат да отговорят със същото, къде е края на тази спирала? отговор Сигнализирай за неуместен коментар