Икономисти: Понижете рейтинга на САЩ до „junk“

При следващите данъчни облекчения рейтинговите агенции трябва да понижат кредитния рейтинг на САЩ до „junk“ - под инвестиционните нива, посочва Питър Мориси, професор по икономика от University of Maryland, цитиран от CNBC.

Икономистите и политиците нямаха голям избор в това дали да подкрепят сделката, сключена между американския президент Барак Обама и републиканците в Конгреса, защото връщането към данъчните нива от преди въвеждането на облекченията, прокарани от Джордж Буш – младши, би било съкрушителен удар за икономиката. Въпреки това Вашингтон не показа дори нотка на самоконтрол и понижи данъците значително повече, отколкото беше нужно или разумно, казва Мориси.

След спечелването на междинните избори републиканците настояха за запазването на всички данъчни облекчения от времето на Буш. От своя страна Обама твърдеше, че страната не може да си позволи подобни облекчения за най-богатите. Въпреки това той не успя да наложи тази идея дори при гласуването на временното удължаване на облекченията през 2009 г. при приемането на плана за стимулиране на икономиката, когато демократите контролираха както Сената, така и Конгреса.

Вместо да се договори за компромисно решение с двете страни, Вашингтон даде на всички каквото поискаха и дори повече. Бизнесът получи данъчен кредит за изследователски проекти и развитие, както и временна данъчна ваканция върху новите инвестиции. Богатите американци запазиха данъчните облекчения от времето на Буш, като в отделни случаи бяха зарадвани с дори още по-ниски данъци, докато бедните американци и тези със средни доходи получиха временно 33% намаление върху данъците за социално осигуряване.

Федералните разходи и федералният дефицит са се увеличили до 25,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 1,5 трлн. долара през 2011 г. от 19,6% от БВП и 161 млрд. долара през 2007 г.

При подобни макроикономически показатели би било много трудно за Moody’s и другите рейтингови агенции да присъдят първокласен инвестиционен рейтинга „ААА“ на друга страна, освен на САЩ.

Доларът е глобалната валута за резерв и Вашингтон може да печата долари, в случай че никой вече не иска да купува щатски облигации. Така САЩ могат да покриват достигащия матуритет дълг и да финансират по-нататъшните си разходи.

Въпреки това дългосрочните щатски облигации са рискова инвестиция, казва Мориси.

В международен план носещите лихвена премия федерални облигации функционират точно както валутите в балансите на централните банки и мултинационалните корпорации. Дали става въпрос за федерални облигации или за валута, твърде много долари в обращение ще предизвикат инфлационен натиск в момента, когато световната икономика започне да се възстановява.

Именно страхът от инфлацията кара инвеститорите да изискват по-високи лихвени проценти върху всички деноминирани в долари облигации издадени от федерални агенции, банки и корпорации. В очакване на новите данъчни облекчения доходността по щатските облигации се увеличава въпреки масираното изкупуване от страна на Федералния резерв.

Докато Вашингтон харчи и взима нови кредити, щатското финансово министерство ще трябва да представи нови по-високи лихви по 20 и 30-годишните облигации, което ще понижи цената на сходните облигации на вторичния пазар.

Този риск прави инвестицията в щатски облигации несигурна и нецелесъобразна, посочва Мориси.

Поради монопола на Вашингтон върху печатането на долари, присъждането на рейтинг под ААА на щатските облигации е трудно решение за рейтинговите агенции. Все пак, въпреки че САЩ вероятно не могат да фалират, инвеститорите могат и за това рискът за пазара остава голям, посочва той.