Децата на революцията в Близкия изток – млади, гладни и безработни

Дни, преди да избяга от Тунис, при последното си телевизионно обръщение, отиващият си тунизийски президент Зин ал-Абидин Бен Али обеща 300 хил. нови работни места през следващите две години.

Египетският президент Хосни Мубарак направи почти същото в събота, на фона на нестихващите протести в Кайро и други големи градове: той обеща повече икономически възможности в страна, където половината хора живеят с по-малко от 2 долара на ден.

Обещанията, давани под обсада, имат и още една обща черта: признанието, че безпрецедентният гняв по арабските улици по същество е таена от десетилетия ненавист срещу икономическите дисбаланси, които облагодетелстват политическия елит и обричат милиони на мизерия, пише Асошиейтед Прес.

Изумителната скорост, с която се развива обстановката по-малко от два месеца след първите протести в Тунис, разкрива колко неустойчив е моделът, прилаган от някои арабски режими, за да се задържат на власт.

До скоро на пръв поглед непоклатимият управленски механизъм, съчетаващ шуробаджанащина и репресивни политики, граничещи с полицейски произвол, които властите оправдаваха с борбата с ислямизма или разкриването на израелски шпиони, сега е подложен на сериозно изпитание.

Мубарак и други арабски лидери трябва само да се огледат по арабските улици. Населението на египетската столица Кайро е над 18 милиона, половината от които под 30 години – млади хора, които вече не приемат за най-висша цел в живота си получаването на скромна чиновническа работа в държавната администрация.

Сред облаци сълзотворен газ, един от от протестиращите в Кайро развява университетската си диплома и скандира с една дума това, което най-добре може да обобщи сложната мозайка на предизвиканото чрез ефекта на доминото недоволство – работа.

„Те не ни вземат на сериозно и не усещат гнева ни“, казва друг протестиращ - Садат Абдел Салам, строителен работник. „Това е въстание на хората и този път няма да замълчим“.

Икономическата несправедливост обединява протестиращите от самото начало.

„Режимите и лидерите са тези, срещу които е насочен гневът на хората, но в същност става въпрос за бъдещето“, казва Сами Алфарадж, директор на Центърът за стратегически изследвания в Кувейт. „Това са млади хора с университетски дипломи, които не могат да си намерят работа, или майките, които не могат да изхранват децата си“.

Въстанието в Тунис, което свали от власт президента Бен Али, пламна, след като 26-годишен младеж с университетска диплома се самозапали през декември в знак на протест срещу полицейското насилие и конфискацията на количката му за продажба на плодове и зеленчуци. Самозапалвания последваха и в Египет, Йемен и други страни от региона.

В Йемен, най-бедната страна на Арабския полуостров, спорадични протести принудиха президента Али Абдула Салех да направи бързи икономически отстъпки, сред които понижаване наполовина на данъка върху доходите и фиксиране на цените на храните и основните стоки.

В петък в Йордания хиляди протестиращи заляха улиците с искания за оставката на премиера Самир Рифаи и контрол върху повишаващите се цени и безработицата. Мнозина скандираха: „Рифаи, махай се, цените горят, йорданците също“.

Йорданският крал Абдула II се опита да успокои гнева на протестиращите, като обеща реформи. В същото време премиерът на страната обяви пакет от нови субсидии за гориво и храни на стойност 550 млн. долара.

Това, което подхранва бунтовете, е общо за много от страните в арабския свят: многобройно младо население, растяща средна класа от хора, които търсят повече възможности, и достъп до интернет и световните източници за новини като Ал-Джазира, която подкопава държавния монопол върху медиите.

Авторитарният режим в Сирия контролира напълно положението в страната и предприема последователни стъпки за либерализирането на сирийската икономика.

Управляващите в богатите страни от Персийския залив се радват на лукса на сравнително малобройно население, което често засипват с щедри подаръци. Този месец по случай отбелязването на няколко годишнини, включително ръководената от американската армия операция за прогонването на Саддам Хюсеин през 1991 г., емирът на Кувейт обеща по 1000 кувейтски динара (3559 щатски долара) и безплатни купони за храна за всеки гражданин на емирството.

Искрите на недоволството прехвърчат в цяла Северна Африка. По-рано този месец силите за сигурност в Алжир се сблъскаха с опозиционни активисти, както изглежда повлияни от събитията в съседен Тунис. В Мавритания млад бизнесмен почина, след като се самозапали в знак на протест срещу правителството.

„Чувствам се като в пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“. Продължавам да се надявам, че утре отнякъде ще се появи работа“, казва Халед Капун, 33-годишен сириец, завършил английска литература в университета в Дамаск.

Вижте снимки от сблъсъците между протестирщите и армията.