10 причини спасителният фонд за еврозоната да се провали

Акциите поскъпнаха през последните дни, окрилени от надеждата, че лидерите на Европейския съюз (ЕС) са близо до споразумение, което чувствително ще увеличи размера на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) - на практика спасителният фонд за изпитващите дългови затруднения страни от еврозоната – така че продължаващата вече втора година дългова криза в региона най-накрая да бъде овладяна, пише CNBC.

Майк Ридъл, фондов мениджър на M&G Investments, вярва, че съществуват повече от една или две причини този оптимизъм да се окаже подвеждащ. Всъщност той е на мнение, че евентуалните подводни камъни са 10:

1. Съществува риск, че най-малкото една от страните с ААА рейтинг, които ще гарантират фонда, може да изгуби първокласната си кредитна оценка, както предупреди Standard & Poor's през почивните дни.

2. Ридъл се опасява и че „настоящият размер и рамка на EFSF няма да се окажат достатъчни за спасяването на Испания и Италия“.

3. Дори ако EFSF беше достатъчно голям, за да спаси Испания и Италия, шансът за понижаване на рейтингите на страни от еврозоната се увеличава.

4. Съществува юридически риск. „Инвеститорите в EFSF облигации не са сигурни за какво ще бъдат използвани парите, а ако впоследствие страна гарант се откаже да участва, не е предвиден никакъв механизъм за уреждане на този въпрос. Ако Словакия например реши да се откаже, Германия просто ще трябва да гарантира по-голяма сума“, казва Ридъл.

5. Според анализатора фактът, че Испания и Италия първоначално ще бъдат гаранти на схемата, но после може да се окаже, че се нуждаят от подкрепата на EFSF, поражда проблема за „ефекта на гъбите“, посочва той.

6. Страните гаранти са твърде разнородни, като някои може самите те да се нуждаят от подкрепа. „Всяка EFSF облигация има различни гаранти, като първите подобни облигации бяха издадени през януари в подкрепа на Ирландия. Португалия и до ден днешен остава гарант на средствата за спасяването на Ирландия, въпреки че самата Португалия трябваше да бъда спасявана“, казва Ридъл.

7. „Впоследствие, ако се наложи преструктуриране на банки или държавни дългове, а на EFSF гарантите се наложи да платят на EFSF инвеститорите, тогава гарантите ще трябва да наберат средства чрез издаването на облигации, което пък ще повиши дълговите им нива, а това ни връща към опасността за понижаване на кредитните рейтинги на гарантите“, посочва Ридъл.

8. Преструктурирането на дълг на страна от еврозоната ще бъде „доказателство, че EFSF механизмът и мерките за фискална дисциплина са се провалили. EFSF по никакъв начин не решава проблема с платежоспособността“.

9. EFSF би трябвало да е в сила до 2013 г., когато трябва да бъде рестартиран с Европейския механизъм за стабилност (ESM).

10. „Инвеститорите ще трябва да бъдат убедени да се разделят с милиарди евро, за да инвестират в непрекъснато разширяващ се финансов инструмент, който предоставя заеми на европейски правителства и банки, точно в момент, когато пазарът е решил, че тези банки и правителства са неплатежоспособни“, предупреждава Ридъл.