В днешната криза Германия е в ролята на САЩ от 1931 г.

Страната е изправена на ръба на икономическа и политическа бездна: правителството е пред фалит и налага жестоки бюджетни икономии; заплатите на държавните служители са орязани драстично, а данъците са увеличени до рекордни нива; икономиката продължава да се свива, а безработицата нараства експлозивно; хората се бият по улиците, банките колабират, а чуждестранните капитали напускат страната.

Гърция през 2011 г.?

Не, Германия през 1931 г., пише Фабиан Линдер, икономист на Hans-Böckler-Foundation в коментар за британския Guardian.

Министър председател не е Лукас Пападимос, а Хайнрих Брюнинг. „Канцлерът на глада“, както е известен, орязва правителствените разходи с декрет, игнорирайки парламента, докато брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е в състояние на свободно падане.

Две години по-късно Хитлер ще вземе властта, а 8 години по-късно ще започне Втората световна война. Днешната политическа ситуация разбира се е различна, но икономическите паралели са плашещи.

Както и в случая със страните, обхванати от настоящата криза, основният проблем на Германия през 1931 г. беше чуждестранният дълг. Главният кредитор на страната беше САЩ, а германските дългове бяха деноминирани в щатски долари.

От средата на 20-те години германското правителство започва да тегли огромни заеми, за да изплаща репарациите, присъдени след края на Първата световна война на Франция и Великобритания. Чуждестранните заеми помогнаха и за финансирането на кредитния бум в Германия последвал хиперинфлацията от 1923 г. Както в Испания, Ирландия и Гърция днес, германският икономически подем от 20-те години беше следствие на кредитен балон.