Съкращаване на американските разходи - не за всичко и не на всяка цена

Дори и преди Голямата рецесия американските работници и домакинства бяха в беда. Темпът на увеличение на работните места между 2000 и 2007 година се забави до едва половината от нивото си за предходните три десетилетия. Ръстът на производителността бе силен, но далеч изпревари ръста на заплатите, а реалното почасово възнаграждение се сви дори за онези, които са завършили университет.

Всъщност между 2002 и 2007 година е единственият период на възстановяване от криза, през който медианният реален доход на домакинствата е отбелязал спад. На фона на това възможностите за работа продължиха да се поляризират и заетостта се увеличи при професионалистите с високи заплати и хората с техническо и мениджърско образование, а така също и в най-ниския сегмент – хранителната индустрия и домакинските услуги.

За сметка на това заетостта при средната класа се сви, особемо в сектора на производството. Силно притиснатите американски домакинства свиха нивата на спестяване, заеха средства срещу жилищата си и увеличиха дълговете, за да поддържат потреблението си.

По този начин те дадоха своя принис за жилищния балон и кредитния срив от 2008 година, които предизвикаха тежък процес на освобождаване от заемния капитал (деливъридж).

Негативните структурни промени на американския пазар на труда бяха задвижени от три основни сили:

Технологична промяна, която доведе до автоматизация на рутинната работа и търсене на високообразовани работници с поне колежанска степен.

Глобална конкуренция и интеграция на пазарите на труда чрез търговията и аутсорсинга, заради които бяха закрити много работни места, а заплатите бяха натиснати надолу.

Влошаваща се конкурентоспособност на Америка като атрактивно място за откриване на производствени мощности и наемане на хора.

Технологичните промени и глобализацията създадоха подобни предизвикателства за пазарите на труда и в други развити страни. За ерозията на конкурентоспособността на САЩ обаче отговорността е на политиците.

На практика САЩ не инвестират достатъчно в трите основни сфери, които помагат на държавите да създават и запазват високоплатени работни позиции - познание и обучение, инфраструктура и изследователска и развойна дейност. Разходите в тези три направления се равняват на по-малко от 10% от държавните разходи, като във времето този процент се свива.

Федералното правителство в момента може да заема средства на рекордно ниска цена, а има много проекти за обучение, инфраструктура и изследвания, които биха донесли висока възвращаемост, създали работни места и насърчили конкурентността на САЩ.