Съкращаване на американските разходи - не за всичко и не на всяка цена

Президентът Обама направи множество предложения за инвестиции в основите на конкурентоспособността, но в Конгреса републиканците ги отхвърлят с мотива, че страната е изправена пред огромна фискална криза.

Всъщност обаче държавният дефицит като процент от БВП се очаква да се свие значително през следващите няколко години, дори и без да има допълнителни мерки за ограничаване на разходите. След тези няколко години обаче, около 2030 година бюджетният дефицит ще стане неконтролируемо голям.

САЩ са изправени пред фискален дефицит в дългосрочен план оснвно заради увеличаващите се разходи за здравеопазване и застаряващото население. Настоящият дефицит обаче отразява основно слабите данъчни приходи и допринася за по-слабия растеж и високата безработица, както и до временни мерки за насърчаване на икономата, които се изчерпват и следват нови.

В крайна сметка, за да се поддържа икономически ръст от 2,5 на сто през тази година, би трябвало данъчните отстъпки и помощи при безработица, предложени от Обама, да бъдат удължени. Тези мерки могат да послужат като застраховка на крехкото възстановяване и няма да усложнят дългосрочните проблеми.

И така, какво би трябвало да се направи, за да се противодейства на трите риска пред американската икономика?

Политиците би трябвало да насочат фискални мерки към насърчаване на недостига на работни места и инвестиции сега с многогодишен план за постепенно ограничаване на бюджетия дефицит. Този дългосрочен план би трябвало да включва разходи за образование, инфраструктура и изследвания.

В същото време обаче трябва да се вземат мерки срещу увеличаващите се разходи за здравеопазване.

Приемането на дългосрочен план за ограничаване на дефицита сега и отлагането на прилагането му до връщането на икономиката в близост до пълна заетост би предпазило страната от връщане към рецесията.

Всъщност въвеждането на подобен пакет от мерки би могло да насърчи производството и ръста на заетостта с отслабване на инвеститорските опасения за бъдещите дефицити. Така пък може да се очаква засилване на потребителското и бизнес доверието.

Болезненият избор как да се затвори дългосрочната дупка в бюджета би трябвало да се направи сега и да се приложи адекватно тогава, когато икономиката се възстанови. През следващите няколко години обаче приоритетите на фискалната политика би трябвало да бъдат работните места, инвестициите и растежа, завършва Лаура Тайсън.