Как Кейнс би решил дълговата криза

Преди почти 100 години един млад служител на британското финансово министерство се опитал да посъветва европейските политици за това как прекалено големите външни дългове могат най-добре да бъдат управлявани.

Има, твърдял той, граница, до която дадена страна може да обслужва дълговете си. Тези, които очакват плащания отвъд тази граница ще бъдат разочаровани. Опитите на кредиторите да изискват по-нататъшни плащания ще се окажат политически опасни.

„Ако страните длъжници все пак се съгласят с наложените им условия, те определено няма да успеят да спазят някои от тях. Така напрежението ще се повиши навсякъде“, пише младият икономист.

Той препоръчвал дълговете на редица европейски страни да бъдат преструктурирани – план, който с един подпис би разрешил част от проблема.

Когато предложението му било игнорирано от правителствата кредитори, Джон Мейнард Кейнс напуснал работа и се оттеглил, за да напише „Economic Consequences of the Peace“ (Икономическите последици на мира), пишат Маркъс Милър и Робърт Скиделски от Университета Уоруик в коментар за Financial Times.

В днешна Европа ролите са разменени. Не Германия страда под непосилно дългово бреме, а нейните партньори от Южна Европа.

Какъв е съветът на Германия?

Стриктно прилагане на бюджетни икономии. Страни със значителни дългове трябва да повишават данъчното бреме и да ограничават разходите си, независимо какви са последствията за реалната икономика. Ангела Меркел харесва да припомня саксонската мъдрост: „В дългосрочен план не можете да харчите повече, отколкото печелите“.

В основата на германската позиция е схващането, че решаването на дълговите проблеми е единственият приоритет на длъжника. От своя страна Кейнс споделя виждането, че кредиторите и длъжниците трябва заедно да положат усилия за решаването на проблема, тъй като за натрупването на дълговете са отговорни и двете страни.

Икономическият ефект от тази политика е все по-очевиден. За разлика от САЩ и страните от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия и Китай) Европа на практика е в стагнация, от която в близко бъдеще няма надежда да се измъкне. Дълговите проблеми също не са разрешени.

След като обезпечение за суверенния дълг е способността на гражданите да плащат данъци, рецесията и безработицата сериозно подкопават възможностите за обслужване на задълженията, както и доверието на капиталовите пазари. Доказателство за това е нарастващата доходност по облигациите на страните от южна Европа.

Политическите последици са още по-тежки. Разговорите за сформиране на правителство в Гърция се провалиха. Това не е учудващо – няма правителство, което да може да подкрепи подобни мерки и в същото време да разчита на подкрепата на гласоподавателите.