2012 - годината, през която живяхме на ръба

Реалният риск за глобалната икономка обаче се крие в Европа. Испания и Гърция са в депресия без изгледи за скорошно възстановяване. Договореният в еврозоната „фискален пакт“ не е решение и програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) в най-добрия случай ще успокои ситуацията в краткосрочен план.

Ако ЕЦБ наложи допълнителни икономии на Гърция и Испания в замяна на предоставяното им финансиране, лекарството единствено ще влоши състоянието на пациента.

Механизмът за европейски банков надзор също няма да е достатъчен, за да предотврати изтичането на капитали от засегнатите страни. За да се постигне това е необходима адекватна схема за централизирано застраховане на влоговете в цялата европейска общност – нещо, с което страните от Северна Европа заявиха, че не са съгласни за момента.

Въпреки че европейските лидери нееднократно се съгласяваха на стъпки, които до скоро се приемаха за немислими, тези техни действия не бяха синхронизирани с пазарите. Те също така упорито подценяваха негативните последствия от програмите за икономии и надценяваха ползите от институционалните корекции.

Ефектът от възлизащата на 1 трлн. евро програма за дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ (LTRO), която предоставяше нисколихвени кредити на търговските банки, за да изкупуват ДЦК, се оказа изненадващо краткотраен.

Европейските лидери разбират, че дълговата криза в периферията на еврозоната определено ще се влоши при липсата на растеж. Понякога те дори признават, че икономиите няма да помогнат в тази насока. Въпреки това те не желаят да предложат ефективен пакет за стимулиране на растежа.

Депресията, на която европейските власти обрекоха Испания и Гърция, вече има политически последици. В Испания движението за независимост в няколко региона и особено в Каталуния получи силна подкрепа, докато в Гърция процъфтяват неофашистки формирования. Еврото, създадено, за да задълбочи интеграцията на демократична Европа има точно обратен ефект.

Поуката е, че политиката и икономиката са неразделни. Пазарите от своя страна могат да не са нито ефективни, нито стабилни. Политиката на дерегулации обаче позволи натрупването на безпрецедентни излишъци, които доведоха до инвестиционни балони и криза, последвала спукването им.

В условията на криза политиците взимаха решения, които далеч не могат да се окачествят като адекватни. Банки бяха спасявани, но истинските проблеми бяха оставяни да се задълбочават. Не е чудно, че както в Америка, така и в Европа, задачата за справяне с тези проблеми беше оставена на същите политици, които ги предизвикаха.

В Европа еврото беше създадено по политически, а не по икономически причини. Именно политиката доведе до сформирането на фундаментално сбъркани структури, които позволиха раздуването на инвестиционни балони.

Да прогнозираме какво ще се случи през 2013 г. е равносилно да предположим как разединена Европа и срещащата силна опозиция в Конгреса администрация на Обама ще се справят с кризата. Гадателските сфери, когато говорим за икономика, винаги са били мъгляви. Когато става въпрос за политика обаче, те са дори още по-непрозрачни.