Сянката на намаляването на програмата за количествени улеснения на Фед

Анализ на Джей Брадфорд ДеЛонг, професор по икономика в Калифорнийския университет, Бъркли и научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research), поместен на сайта Project Syndicate, пита какви са рисковете, които предизвиква програмата на Федералния резерв на САЩ (Фед) за изкупуване на облигации, и как намаляването на обема й може да повлияе на лихвените проценти.

Централните банки от Северноатлантическия регион са обречени да не повишават краткосрочните си номинални лихвени проценти, докато икономиките им не покажат съществен напредък. До този момент това не се е случило. От друга страна тези икономики продължават да бъдат под ударите на фискалните мерки за строги икономии, на неизвестното дали републиканците в САЩ ще подкопаят пълното доверие на страната, като позволят на правителството да обяви фалит, на съсипаната финансова система в сектора на недвижимите имоти и на съмнението как ще бъдат преразпределени тежестите на структурното приспособяване.

Докато всички тези проблеми не се решат, по всичко личи, че централните банкери на Северноатлантическия регион не са достатъчно узрели, за да говорят за края на паричните стимули. И все пак те правят точно това. Те не казват, че ще нарушат обещанията си да не повишават лихвените проценти преждевременно. Но те казват, че толерансът им към продължаващото издуване на техните счетоводни баланси с покупки на дългосрочни ценни книжа е почти изчерпан. Намаляването на обема на покупките на ценни книжа, което бе отложено от Фед преди няколко дни, скоро може да настъпи.

Проблемът е, че финансовите пазари не вярват на централните банкери, че моментното им желание да намалят обема на количествените улеснения (QE) не е свързано с каквото и да било бъдещо покачване на краткосрочните лихвени проценти. Инвеститорите вярват, и с основание, че същите тези централни банкери, които си намериха оправдания да не съкращават обема на QE също ще намерят извинения, с които да отменят бъдещите си насоки, засягащи лихвените проценти. 

Инвеститорите ще повярват на това освен ако и докато централните банкери от Северноатлантическия регион не предложат нещо съществено, с което да повярваме, че по-нататъшното разширяване на балансите на централните банки от Северноатлантическия регион не породи съществен риск.

В кой момент рискът се увеличи, когато през септември Фед купи още облигации на стойност 85 млрд. долара?

Според някои количествените улеснения покачват риска, защото инвеститорите се възползват от допълнителния паричен ресурс и инвестират зад граница, предизвиквайки обезценяване на валутите на страните, към които са насочени тези инвестиции. Централните банкери на тези страни увеличават местното парично предлагане и понижават техните лихвени проценти. Като резултат икономиките им прегряват. Но как този риск е проблем за Фед?