Балоните в глобалната икономика, или как Абеномиката се пропуква

Известният икономист и анализатор Анди Кси разказва пред Market Watch как Япония и САЩ използват надуването на балони при някои активи, за да съживят икономиките си. Те се надпреварват колко бързо балоните да се разширят или свият. Този крехък баланс се превръща в заплаха за световната икономика. Ако се провалят, може да последва нова глобална рецесия.

До момента заради разхлабването на паричната политика по света не е последвало спукване на някой голям балон. Меко приземяване е възможно, но на цената на продължителен спад. Огромна криза би подтикнала Япония и САЩ да проведат реформи с цел след това бързо да се възстановят. Резултатите от тях ще са на лице, едва когато доверието у водената икономика за създаване на балони се изгуби напълно. Първият сигнал за това ще бъде смяната на сегашното поколение централни банкери с ново, проповядващо различна идеология.

Изтъняването

Това (tapering) е новият жаргон в областта на финансовите пазари. Той описва намаляването на мерките за стимули на Федералния резерв или количеството на месечните покупки на активи. Също така се използва, за да се обяснят възходите и спадовете на фондовите борси. 

Американският пазар на акции е в ранен стадий на образуването на балон. Текущото ниво на пазара е при съотношение цена/печалба от 15/16. Спрямо историческата средна стойност от 15 пазарът не изглежда надценен, като три са факторите, които обясняват стойностите.

Първо, намаляващият лихвен процент може да е обяснение за една пета от приходите. Нивото на лихвения процент достигна своето дъно. Рано или късно той пак ще се покачи.

Второ, размерът на генерираните приходи може да се окаже разочароващ. Световната икономика е слаба и расте два пъти по-бавно в сравнение с преди. Занижената перспектива пред приходите прави дори нормалната историческа оценка скъпа. 

Трето, средната оценка само замаскира създаването на балони при повечето акции. Енергията, услугите на мобилните оператори и финансовите услуги са евтини заради особеностите във всеки един от тези сектори. Останалата част от пазара има доста висока оценка.

Предположенията са, че фондовите пазари в САЩ са в ранен стадии на зараждането на балон на ниво, да кажем, от 30% над устойчивото ниво. Един балон след като дълго време се издува идва момент, в който се издига, и в следващия момент се спуква.

През 1999 г. и началото на 2000 г. фондовият пазар в САЩ направи това. Сега се наблюдават същите тенденции. Без необходимата намеса най-вероятно ще видим повторение на случилото се през 1999 и 2000 г. Това ще са лоши новини и за Федералния резерв, защото ще усети последиците от безполезната си политиката по създаване на балони.

Свиването на стимулите е нещо, което се прави с цел да се охладят страстите на фондовия пазар. Много са тези, които са се опитвали да контролират балоните. Никой не е успявал. Може ли Бен Бернанке да се справи въпреки трудностите? Може би, но само за кратко.

Един балон или се издува, или издиша. За него не е типично задържането в междинно, нормално състояние. Когато пазарът се свие значително, да речем - с 10%, то спокойно може да се обзаложите, че Бернанке ще каже, че това няма да е пречка за мерките за стимули. При това положение пазарът ще отхвърли всякакви предупреждения и ще прави каквото си поиска. Това, което се случи през 1999 и 2000 г., може да се отложи с месец-два, но по-всяка вероятност няма да бъде избегнато.

Балонът в Япония

Неологизми неотлъчно придружават всеки балон. „Стратегията на трите стрели“ на Шиндзо Абе е може би най-глупавата, за да се създаде балон. Абе и екипът му са същите тези хора, заради които Япония беше в стагнация в продължение на две десетилетия. Могат ли всъщност те да намерят лек, с който да прогонят всички болести, надвиснали над икономиката през тези две десетилетия?

Правителството на Абе казва, че копира мерките за стимули на САЩ. Това обаче е опасно. Ситуацията в Япония е много по-уязвима от тази, която беше в Америка през 2008 г. Япония не е и в позицията да устои на спукването на голям балон. 

Публично търгуваният дълг на правителството на САЩ през 2008 г. беше в размер на 44% от БВП. Нивото му беше твърде ниско, за да се поддържа възходящо движение в продължение на няколко години, което беше в основата на формирането на друг балон. Миналата година нивото на дълга нарасна до тревожните 74% - ниво, което не е било достатъчно високо, за да предизвика проблеми.

Правителство на Япония заяви, че огромното количество ДЦК, емитирани в края на 2012 г. в размер на 812 трлн. йени (8,12 трлн. долара), възлиза на 170% от БВП. Япония просто не разполага с основа, за да предизвика балон.

Някои анализатори спорят, че дългът на Япония не е толкова висок, колкото всъщност изглежда, но все пак е в размер, който може да понесе още един балон.

Пенсионните фондове, застрахователните компании и банките притежават две трети от държавните ценни книжа. Средствата за пенсии на японските домакинства буквално се формират от ДЦК. Заради големината си и заради слабата перспектива пред демографския растеж, породена от отрицателния прираст, стабилността на пазара на японските ДЦК е в основата на фискалната стабилност на страната и на сигурността на хората, че ще получат своите пенсии.

Гуверньорът на Японската централна банка Харухико Курода наскоро заяви, че японската икономика може да се справи с нива на лихвените проценти по-високи с 2 до 3 процентни пункта. Но допълнителната тежест, която правителството може да понесе, е до 6% от БВП. Ако лихвените проценти се увеличат толкова, Япония вероятно ще претърпи срив. Ето това е пример за човек, който не трябва да бъде там, където е в момента.

Абеикономиката се пропуква

Това, което прави Япония в момента, е същото, което някои инвестиционни банки направиха през 2006 г., гмуркайки се в дълбините на имотния пазар. Абеикономиката просто се впуска в дебрите на финансовите пазари и чака най-благоприятния възможен изход.

Докато бюджета на Япония е по-слаб от този на САЩ през 2008 г., вероятно Абеикономиката ще изгуби още една ценна година. А някои пукнатини вече се разширяват.

Пазарът на японски ДЦК е на приливи и отливи напоследък. Централната банка трябва да закупи всичко, което вижда по пътя си, само и само, за да спаси пазара от потъване. Това излага на риск най-слабото звено в Абеикономиката.

Обещанието за 2% инфлация не е съвместимо със сегашното ниво на доходността по ДЦК. Изискването е доходността по 10-годишните правителствени облигации да достигне 3%. Правителство на Абе трябва потърси заем в размер на 10% от БВП в настоящата фискална година. Заплахата от девалвиране на пазара на ценни книжа е ужасна идея.

Японският пазар е силно надценен. Той също сформира балон – много по-бързо в сравнение с пазара в САЩ. Волатилността му показва колко важното отношение е фактор на този пазар. Пазарът в Япония ни напомня на това, което се случи с пазара в Китай през 2007 г. Само за шест месеца той се удвои, за да претърпи срив със 75% следващата година.

Основният приоритет на Япония трябва да бъде фискалната консолидация за намаляване на бюджетния дефицит. Предишното правителство преследваше тази цел няколко години. Правителство на Шиндзо Абе преобърна този тренд, наблягайки на фискалните стимули. През текущата фискална година Абе планира да заеме 48 трлн. йени срещу очакваните 43 трлн. йени приходи от данъци. Никоя голяма икономика не е изпадала в такова отчаяно състояние.