Време ли е САЩ да се отърват от Саудитска Арабия?

Второ, Саудитска Арабия екзекутира ал-Нимр въпреки опасенията на САЩ, че това може да навреди на надеждите за мир в Близкия изток. Прекратяването на сирийската война остава приоритет за САЩ, тъй като Вашингтон се надява, че това ще накара всички страни да се обединят срещу ИДИЛ.

Саудитска Арабия и Иран подкрепят противоположни страни в гражданската война в Сирия, а перспективите за мир зависят до голяма степен от сътрудничеството на двете страни. При положение, че в момента те са се хванали за гърлата, администрацията на Обама вярва, че саудитско-иранското напрежение може да „подрие“ целите на Вашингтон в Сирия.

Трето, благодарение на шистовия петролен бум в САЩ американската зависимост от саудитски петрол рязко намаля. Според доклад на Citibank до 2020 г. САЩ може да произвеждат толкова петрол, че да станат нетен износител, изцяло освобождавайки се от всяка зависимост от внос от Персийския залив. Нещо повече, саудитците също разчитат на американския пазар. Те и много други страни членки на ОПЕК произвеждат т.нар. „тежък кисел“ суров петрол, а американските рафинерии са най-атрактивният пазар за този тип нефт. Предвид факта, че САЩ намаляват вноса, Саудитска Арабия ще трябва да се насочи и към други пазари, например Китай. За съжаление на Рияд – както руснаците могат да засвидетелстват, китайците са безпощадни, когато водят преговори.

Саудитците разбират последиците от намаляващата зависимост на САЩ от вносен петрол. За да запазят пазарния си дял, те стартираха атака срещу американските шистови петролни производители, надявайки се да ги изкарат от бизнеса, като наводнят пазара със саудитски петрол. Кралството се надява, че това ще накара цените на петрола да се възстановят, но и че междувременно голямата част от американската шистова петролна индустрия ще банкрутира. Макар че шистовият петрол е добър за американските потребители, в даден момент забавянето на щатската икономика може да надвиши ползите. Разбира се, ако САЩ отново станат по-зависими от чужд петрол, саудитците ще са тези, които ще спечелят от това.

Последно, но може би и най-важно, САЩ трябва да приеме факта, че Саудитска Арабия има сериозен принос за световния ислямистки тероризъм. Политиците от Вашингтон явно разбират това. В изтекли грами от Wilileaks бившият държавен секретар – а сега кандидат за президент, Хилари Клинтън заявява, че „донорите в Саудитска Арабия представляват най-значителният източник на финансиране на сунитски терористични групи в цял свят“.

В изключително необичайно публично порицание през декември германският вицеканцлер Зигмар Габриел обвини саудитците, че финансират екстремизма на запад. „Уахабитски джамии в цял свят получават финансиране от Саудитска Арабия. Много ислямисти, които са заплаха за обществената сигурност, идват от тези общности в Германия. Трябва да стане ясно за саудитците, че времето, в което гледахме настрани, приключи“, каза Габриел.

Саудитска Арабия отрича, че финансира екстремизма, а през 2014 г. определи обвиненията в подкрепа на ИДИЛ като „неверни твърдения“ и „злонамерени лъжи“. Нещо повече, саудитският посланик в Обединеното кралство наскоро публикува писмо, с което заявява, че критиците играят „игра на вина“ и нарече обвиненията „обида за нашето правителство, нашия народ и нашата вяра“.

Дори и така да е, Габриел е прав – крайно време е политиците във Вашингтон добре да се вгледат в дългосрочното бъдеще на американско-саудитските отношения.