Лъжи, лъжци и беззаконие

Малко наблюдатели смятат, че Тръмп може да победи опонента си Хилари Клинтън, която се очаква да бъде официално номинирана за кандидат на демократите през следващата седмица. Както анализаторът Елизабет Дрю посочва, президент Барак Обама - гръмоотвод за расова неприязън, усетен от много привърженици на Тръмп - вече се радва на скок в популярността му: 56% от американците дават одобрението си за него. Това обаче е и един вид мощен упрек към републиканците, които се опитваха да блокират всяка негова крачка през последните години, допълва Дрю.

Дори ако Тръмп изгуби, което остава най-вероятният сценарий, са необходими по-дългосрочни усилия, за да се подбие нарастващата подкрепа за подобни сили на други места. Бившият турски министър на икономиката Кемал Дервиш е убеден, че единственият начин да се противодейства "на често шовинистичния, антиимигрантски и протекционистки език на популисткото право" е “да се отговори на огъня с огън”. Той призовава за “умерен, хуманистичен, глобален и конструктивен популизъм”, който може да се противопостави на екстремистите с прости, мощни идеи, разбираеми за масите.

Според бившия външен министър на Мексико Хорхе Кастанеда признаването на истината за арогантността на западните елити е важно. "Политиците не се грижат за жертвите на глобализацията, защото те не вярват, че трябва да го направят. Оставили са пазарът да се справи сам, но той не може да го направи”, посочва той.

Мохамед ел-Ериан, главен икономически съветник в Allianz, е съгласен с Кастанеда. “Кризата през 2008 г. трябваше да бъде нашето икономическо събуждане по телефона. Това не се случи. Вместо да признаят болката и мъката на хората, политиците продължиха да се занимават с бизнеса, както обикновено”, допълва той. Излизането от кризата измести частните задължения от балансите на банките по отношение на данъкоплатците, неравенството продължава да се задълбочава, много млади хора в Европа са затънали в безнадеждността на безработицата, обяснява ел-Ериан.

Според Джефри Франкел от Харвард задачата сега е да се предприемат мерки да подкрепа и компенсиране на тези, които биха могли естествено да изгубят от глобализацията. Това включва мерки за подпомагане приспособяването на търговията, подпомагане на безработните, данъчни облекчения, предоставяне на здравно осигуряване и т.н. С други думи, ключът към обезоръжаването на популистите е признаването, че те понякога са частично прави, посочва Франкел.

По същия начин тези, които искат да се даде тласък на растежа и инфлацията, "не трябва да претендират твърде много за полезните макроикономически ефекти от търговските споразумения”, допълва Бари Айхенгрийн от университета Бъркли в Калифорния.

Подчертава се и необходимостта политическите лидери да поемат отговорност за своите решения. “Тези, които водеха кампания в подкрепа на излизане от ЕС във Великобритания, до голяма степен въз основа на лъжи и заблуди, нямаха идея какво да правят след това”, посочва Крис Патън от Университета в Оксфорд. Според него “те са разрушители, а не създатели”.

Не само те обаче се нуждаят от по-голямо чувство на отговорност. Според експерти тези, които желаят да останат в ЕС, изглежда пък са се отказали напълно от борбата за бъдещето на страните си.

За историка Робърт Скиделски “пътят напред е труден”. “Най-лесните стъпки са тези, които увеличават сигурността на избирателите в най-широк смисъл, защото тези политики са под контрола на политическите лидери. Истината обаче е неизбежна и от време на време служи като полезна противотежест на нехайни лидери. Нито една страна не е имунизирана срещу грешките на своите лидери, но правителствата трябва да коригират тези грешки преди те да доведат до нови и много по-опасни актове на беззаконие”, заключава той.