Законовите пречки пред обещаните от Тръмп търговски войни

Потеглил на война срещу изнасянето от САЩ на дейности на предприятия, Доналд Тръмп заплашва с наказателни търговски мерки Мексико, Китай и международни компании. Той обаче ще трябва да поеме по тесния и криволичещ път на закона, за да осъществи намеренията си, като едновременно с това ще изложи Съединените щати на наказателни мерки от други страни, пише AFP.

Избран заради обещанието си да върне работните места обратно в Съединените щати, бъдещият президент отново повтори заплахата си вчера, уверявайки, че ще наложи тежки вносни мита на предприятията, развиващи производствена дейност в Мексико. Дали обаче действително ще успее да го направи?

По силата на член 1 от конституцията американският Конгрес е институцията, натоварена да налага и събира митата и да регламентира търговията с другите страни. Основният закон все пак поверява на американския президент и неговата администрация задачата да преговаря по международните договори, но при условие те да бъдат одобрени от Конгреса.

През 20-ти век обаче американският парламент значително разшири правомощията на държавния глава в търговската сфера.

"Днес американските закони дават на президента огромна власт за ограничаване на търговския обмен", обяснява Гари Хъфбауър, бивш ръководител на търговския отдел в министерството на финансите на САЩ.

Цикъл на репресии

Гласуваният през 1917 година Закон за търговията с вражеска държава (Trading with the Enemy Act) позволява на президента на САЩ да прекратява вноса от дадена страна "по време на война или други периоди на извънредна ситуация в страната" - термин, който е достатъчно мъгляв, за да позволява по-широки интерпретации.

През 1941 година американският президент Франклин Рузвелт го използва, за да замрази търговските отношения с Япония, и някои експерти твърдят, че и Тръмп може да си послужи с този закон, основавайки се факта, че Съединените щати водят военни операции в Ирак и Афганистан.

Други наказателни мерки биха могли да намерят по-лесно оправдание - Търговският закон от 1974 година позволява на изпълнителната власт да въвежда мита за дадена страна, ако действията й са "неразумни", или да замразява търговско споразумение, ако то поражда икономически "товар" за Съединените щати.

Тази разпоредба може да засегне любимата мишена на Доналд Тръмп - Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) между САЩ, Мексико и Канада.

Същият този закон позволява на администрацията да налага свръхтакса от 15 процента върху вноса за максимален период от 150 дни, за да могат Съединените щати да коригират евентуално "неравновесие в платежния баланс" с търговските си партньори.

В случая хроничният търговски дефицит на САЩ с Китай би могъл да предостави на Доналд Тръмп мечтания аргумент.

Дори и законово осъществими, такива действия обаче биха се оказали рисковани в икономически и политически план.

"Това би предизвикало цикъл от репресивни мерки от страна на съответните държави, към които най-вероятно те ще прибавят и постъпки пред Световната търговска организация (СТО)", уверен е Клиф Бърнс, адвокат, специалист по търговско право в кантората Брайън Кейв (Bryan Cave) във Вашингтон.

"Извънредна" заплаха

По-трудно обаче могат да се намерят правни основания за индивидуални мита за някои предприятия, с каквито Тръмп заплашва General Motors и Toyota.

Член 14 от конституцията гарантира равна защита от закона, така че въвеждането на отделни санкции би било в нарушение на този текст.

Според Клиф Бърнс възможно е все пак Тръмп да се позове на един закон за "извънредни ситуации" от 1977 година, позволяващ да се предприемат временни мерки в случай на "извънредна " заплаха за икономиката, без да има опасност те да бъдат обжалвани повсеместно в съда.

"Обикновено ако се опитате да оспорите президентски действия, предприети по силата на този закон, президентът отговаря, че това е в правомощията му в сферата на външната политика, така че съдът го оправдава", твърди адвокатът.

Доналд Тръмп би могъл също така да използва по-хитър ход: да наложи мита не за самото предприятие, а за отделните части, които то използва в производството си, по-специално в автомобилостроителния сектор.

"Възможно е той да определи характерни елементи, които предприятието внася - например шасита с определен размер или тип двигатели", подчертава Гари Хъфбауър, който днес работи в изследователския център към института Питърсън във Вашингтон.

(БТА)