Как Китай помогна за овладяването на ръста на цените на петрола въпреки войната с Иран

В продължение на години Китай натрупва запаси от суров петрол и намали покупките си, когато избухна войната в Близкия изток в края на февруари. Това помогна на света да избегне много по-дълбока енергийна криза, пише CNBC.

Този буфер може да се изправи пред изпитание, тъй като Пекин показва признаци на възобновяване на покупките, според икономисти.

„Китай донякъде спаси положението“ и помогна на света да избегне „сценария на Страшния съд“, когато затварянето на Ормузкия проток задуши 20% от световните енергийни доставки, коментира Пол Грюнвалд, главен икономист в S&P Global Ratings, на конференция в Сингапур.

Най-големият купувач на петрол в света намали вноса си след избухването на войната и използва запасите си, за да контролира световните цени на петрола и да защити икономиката си.

Агенцията за енергийна информация на САЩ изчислява, че Китай държи 1,4 млрд. барела стратегически запаси от суров петрол в сравнение с 825 млн. барела в САЩ към декември 2025 г., включително търговски запаси.

Вносът на суров петрол падна под 8 млн. барела на ден през май и юни – първи спад от 2016 г. насам, според Агенцията.

Скоро след избухването на конфликта петролните анализатори прогнозираха скок на цените до от 150 до 200 долара за барел поради внезапното прекъсване на доставките. „Не само че сгрешихме в мащаба, сгрешихме и в посоката“, казва Грюнвалд.

Цените на суровия петрол сорт „Брент“ се понижиха до около 80 долара за барел, преди да се покачат отново през последните дни и да преминат 100 долара за барел заради подновените военни действия между Иран и САЩ в Персийския залив. Това обаче все още е „смилаемо“ за световната икономика, посочва той.

Този буфер няма да е вечен, тъй като се появяват признаци, че вносът на суров петрол в Китай може би постепенно се възстановява. Вносът на суров петрол в Китай нараства, съответно, с 22% и 6,2% на месечна база през юли и август, макар и все още значително под нивото от миналата година, според официални търговски данни.

Ако Китай възобнови вноса с темповете отпреди войната, влиянието върху глобалния растеж от повишените цени на петрола ще се задълбочи далеч над настоящите оценки, казва Кришна Сринивасан, директор на отдела за Азия и Тихоокеанския регион в Международния валутен фонд (МВФ).

Пекин се позиционира точно за този сценарий, като изгради излишък, който позволи на потреблението на петрол да спадне, без да се отрази на икономическата активност, добавя Кай Гуо, изпълнителен президент и старши сътрудник на фокусирания върху Китай мозъчен тръст CF40 Institute.

Кризата потвърди годините държавни инвестиции в складиране и чиста енергия преди потенциален разрив в световните вериги на доставки на петрол, казва той.

Китай държи петрол за около четири месеца в националните си резерви. Новият закон за енергетиката, приет миналата година, изисква от големите петролни компании да държат допълнителни резерви в допълнение към нормалните търговски запаси, подчерта в четвъртък Дан Уан, директор за Китай в Eurasia Group.

„Икономиката е защитена от тази петролна криза“, допълва тя.

Въглищата, които според оценките на Уан все още осигуряват около 53% от енергийния микс на Китай, са ключов амортисьор и позволяват на икономиката да намали абсорбирането на петрол, когато цените скочат рязко.

„Този ​​конкретен китайски модел“ не би работил добре в нормална икономика, предвид разхищението на инвестиции, което предполага, но „когато се случи нещо несигурно като това, особено в Евразия, това работи“, посочва Уан.

Тя очаква противопоставянето в Персийския залив да продължи поне една година, като цената на петрола ще се задържи между 85 и 100 долара за барел до 2027 г.

Икономистът на Goldman Sachs Даан Струйвен предупреждава в неотдавнашна бележка, че цените могат да достигнат 120 долара за барел, тъй като войната продължава да нарушава корабоплаването.