40 години по-късно: Европейското дипломатическо късогледство на Великобритания

През юни 1978 г. британското правителство извади червения килим за Николае Чаушеску, който получи и почетна титла от кралица Елизабет II. Награждавайки комунистическия диктатор на Румъния заради случайния му отказ да се впусне в линията на външната политика на Кремъл, британците на практика демонстрираха мегаломанията си и си затвориха очите за репресиите му, пише в свой анализ Financial Times.

Това оцапване в източноевропейската политика остава заплетено в противоречия. Изключителната роля на Чаушеску в Съветския блок се разви в тежка съпротива срещу реформите на Михаил Горбачов. Продемократическо въстание свали Чаушеску и скачайки на правилната страна на историята британците оттеглиха дадената му рицарска титла точно преди екзекуцията му на Коледа през 1989 г., припомня изданието.

Ако пък чуем ентусиазма, с който външният министър Борис Джонсън изразява желанието си да посредничи в споразумение между Сърбия и Косово, правителството на Великобритания излиза, че няма по-голям приоритет в областта на външната политика.

Разбира се, индивидуалният контекст на всичко това е различен. Общото между двете епохи е късогледството на Лондон. В случая с Чаушеску блитанците се опитваха да засекат разделение във водения от бившия СССР Варшавски договор. В замяна получиха трохи.

В случая с Полша британците се надяват да създадат противовес на френско-германския съюз след Brexit. Това стана очевидно, когато Тереза Мей, след като прие премиерския пост през 2016 г., излезе на война за Варшава. През ноември тя домакинства на среща с премиера на Полша Беата Шидло, което беше първата голяма среща на върха между двете страни.

Краткосрочната цел на правителството на Великобритания е да подобри благосклонността на Полша, за да се извлече по-добра сделка за Brexit от ЕС. Варшава иска солидни британски гаранции за своите граждани – около 900 хил. души, които живеят и работят на Острова. Твърдата линия по въпросите на миграцията обаче е лепилото, което все още свързва Мей с елементи в нейното правителство, дясната преса и секции от обществеността.

Дългосрочният план на британското правителство е по-амбициозен и предвижда развиването и упражняването в ЕС на нови форми на влияние. Специалната британска стратегия за защита, разузнаване и сигурност с Полша е крайъгълен камък на този план. Въпросът е доколко британците са обезпокоени от властимащите в Полша.

Правителството във Варшава е под де факто контрола на Ярослав Качински, който води консервативната националистическа партия "Право и справедливост“. За по-малко от две години партията разгневи Франция, отчужди Германия и понижи имиджа на Полша като една от най-успешните демокрации след 1989 г. в региона.

Германия се разочарова от Полша заради отказа на партията да приеме квотите за преразпределяне на бежанци. Франция се разяри, след като Варшава отмени сделката за хеликоптери на Airbus.

Преди всичко ЕС и много правителства, особено в Западна Европа, обвиняват партията на Качински в подкопаване на демокрацията и върховенството на закона. Великобритания не само се отдалечава от тези критики, но дава всякакво впечатление, че се наслаждава на отношенията на Полша с другите големи в ЕС.

"Право и справедливост“ обаче няма да остане вечно на власт. Управляващите от 2007 до 2015 г. вече възстановяват позициите си и ако се върнат във властта, ще се опитат да поправят отношенията си с ЕС и по-специално с Германия. Великобритания ще бъде запомнена с това, че се е намесила, когато полската демокрация е била в опасност.

По-щедрото тълкуване на неотдавнашните екскурзии на Борис Джонсън из Западните Балкани пък предвиждат затвърждаване интересите на Великобритания в региона, който се смята за подчинен на Брюксел. Помирението между Сърбия и Косово е достойна цел, но дипломатическото вълнение на бившия кмет на Лондон Джонсън подтикна ЕС да напомни на лидерите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Хашим Тачи, че пътят към членство в ЕС не минава през Лондон.

Ето и един урок по Brexit за Великобритания: Катрин Ащън, бившият върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика, всъщност постигна пробивът в отношенията между Сърбия и Косово през 2013 г. Тя постигна този успех именно защото беше част от ЕС.

Всяко усилие на Великобритания да заобиколи ЕС, като си търси приятели в източната част на Европа, е погрешно. Зрелият подход е да се поставят отношенията между Великобритания след Brexit и Франция и Германия на възможно най-строга основа. Британците обаче явно се затрудняват да скъсат със старите, неловки навици.