Amnesty предупреждава за демонизация на малцинствата

Всеки юбилей е всъщност причина за празник. А този, който предстои през декември 2018 г., е много специален: „Всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права", независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията или произхода. Преди седемдесет години ООН прие Хартата за правата на човека, която съдържа това изречение.

Но годишнината от този момент „ни кара болезнено да разберем, че нашите човешки права далеч не са очевидни". С това изказване Салил Шети, генерален секретар на Amnesty International (AI), започва годишния доклад на организацията за 2017/18. А изминалата година бе белязана и от безбройни атаки срещу правата на човека.

Освен това в много страни - дори на Запад - цели групи от хора са систематично маргинализирани и дискриминирани.

Това, което безпокои особено много генералния секретар Шети в годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека, е онова, което той нарича "демонизация": шест пъти той назовава този психологически инструмент, който превръща непознати или малцинства в легитимни жертви на изключване, подтискане или дори линчуване. Разбира се, не е нужно да обявявате жертвите за демони - достатъчно е да ги оскърбите и да ги дехуманизирате. Но това, според Amnesty, се случва ужасяващо често и в Европа. 

Нежеланието на българските власти да се ангажират по имигрантските въпроси на фона на все по-осезаема среда на ксенофобия и нетолерантност към различните отчита световната правозащитна организация за страната ни. В доклада се посочва, че бежанският натиск е отпаднал, но лошото третиране на нелегално влезли у нас лица продължава и все още няма ефективни механизми за интеграция на тези, които желаят да останат у нас.

Като пример се посочва случаят в Елин Пелин, където сирийско семейство с хуманитарен статут не беше допуснато от кмета, обявил публично, че мюсюлмани от арабската страна не са добре дошли.

Проблем е и отношението към непридружените деца, много от които нямат достъп до училище и правна помощ. Amnesty критикува ограниченията за придвижването на регистрираните мигранти, както и неизпълнените ангажименти за приемане на лица, задържани в Гърция и Турция.

В същото време речта на омразата и последващите от нея престъпления продължават да бъдат проблем, отчита правозащитната организация. Подобна реторика се е чувала и от влезлите във властта Обединени патриоти, които са посочени като организатори на „масови антиромски демонстрации” включително  в Асеновград. Проблеми имат не само представителите на различни етнически малцинства, но и хората с увреждания, които са лишени от възможност за самостоятелен живот, отчитат от Amnesty.

Активистите говорят за ясен модел на „заплахи, политически натиск и нападения” срещу журналисти. За пример са дадени заплахите, отправени от Антон Тодоров (ГЕРБ) и Валери Симеонов (ОП/НФСБ) по адрес на водещия Виктор Николаев от Нова Телевизия, че може да загуби мястото си, ако не се откаже от темата за спорния конкурс за нови изтребители. Припомня се още, че официални последици за двамата не е имало. Според организацията като цяло медиите у нас са „здраво под контрола на политически партии и местни олигарси”.