На път към Coxit*

На 21 април 2017 г. кралицата празнува 91-ия си рожден ден, това е много студен ден във Великобритания. Сред многото подаръци изпъква един, за който тя ще научи едва по-късно от новините: За първи път от 125 години насам в този петък нито един киловатчас електроенергия в страната не е произведен чрез изгарянето на въглища. И това се случва тъкмо в родината на индустриализацията.

В края на 2017 г. делът на електричеството от въглища от енергийния микс на Обединеното кралство е спаднал дори до исторически ниското ниво от седем процента, докато въглищата все още допринасят за германския електроенергиен микс с цели 40 процента. С това Великобритания намали наполовина емисиите на CO₂ от производството на електроенергия в рамките на пет години - срив, за който Германия например може само да мечтае. Как се случи всичко това, не бяха ли тъкмо британците тези, които в продължение на години проспиваха енергийния преход, пита в свой анализ германското издание Die Zeit. 

Докато германският Закон за възобновяемите енергийни източници от 2000 г. Бе изкопиран за кратко от редица страни по целия свят, Великобритания заложи на друга система за стимули, която дълго време не даваше плодове. През 2011 г. възобновяемата енергия на острова възлизаше на малко под 10% от производството на електроенергия, докато Германия отчиташе зашеметяващия дял от 20%. Година по-късно делът от въглищната енергия във Великобритания дори се повиши с една трета. Но правителството реагира и на следващата година провъзгласи енергийния преход за Великобритания.

„Все още съм изненадан колко бързо и до каква степен се случил промяната", казва изследователят Ян Щафел от Imperial College в Лондон. „Европейските политици трябва да проследят много внимателно случилото се във Великобритания". Тайната на успеха зад британския отказ от въглища, който трябва да бъде завършен до 2025 г., не е сложна. На 1 април 2013 г. влезе в сила система, наречена "цена на въглерод" (carbon price floor). Тя значително оскъпи тока от въглища.

Важно е да се разбере, че производителите на енергия в ЕС трябва да закупят сертификат за всеки тон CO2, който изпускат в атмосферата, за да произвеждат електроенергия. Проблемът: има твърде много сертификати. Излишъкът сега възлиза на 2 млрд. броя. Следователно цената им се понижи значително през годините, междувременно само до пет евро за тон CO2, в момента има цени от малко под седем евро. Въглищата, от друга страна, станаха все по-евтини на световния пазар, откакто Съединените щати започнаха масово производство на природен газ преди десет години.

Както ниската цена на сертификатите, така и достъпните въглища, означават, че токът от въглища е много евтин за производство. Тази възможност британските производители на електроенергия не можеха да изпуснат, така че през 2012 г. се наблюдаваше увеличение на въглищната енергия. Ето защо британското правителство въведе допълнителна такса. Тя е дължима на Министерството на финансите за всеки тон емисии от CO₂ и възлиза на 18 паунда, еквивалента на около 20 евро.

Благодарение на този повишен carbon price floor въглищата изведнъж станаха скъпи. Природният газ, чиято цена преди това беше по-висока от тази на въглищата, внезапно стана много търсен. „Великобритания имаше много газови електроцентрали, които не бяха използвани достатъчно," казва Щафел. От 2014 г. насам повече от две дузини електроцентрали, захранвани с въглища, бяха затворени, докато задвижваните с газ централи бяха пуснати отново в експлоатация. Осем електроцентрали, захранвани с въглища, са все още в мрежата и трябва да бъдат закрити най-късно до 2025 г.

Момент, момент, може да каже някой сега. Не изпускат ли и централите, работещи с газ, въглероден диоксид? Не става ли въпрос за насърчаване на възобновяемата енергия? И не иска ли Великобритания, за разлика от Германия, да запази своите атомни електроцентрали? Отговорът и на трите въпроса е „да, но...“.

Първо, модерните централи, работещи с газ, отделят значително по-малко CO₂ от електроцентралите, захранвани с въглища. В сравнение с електроцентралите, захранвани с лигнитни въглища, които доставят повече от половината от германската енергия от въглища, отделяните емисии са трикратно по-ниски. И: Великобритания получава по-голямата част от природния си газ от Норвегия. За разлика от Съединените щати, в Обединеното кралство няма спорният фракинг, казва Джонатан Маршал от Energy and Climate Intelligence Unit.

Второ, Великобритания също насърчава развитието на възобновяемата енергия. От 2011 г., когато страната все още изостава в европейски контекст, тази енергия се е увеличила със 130%, докато за Германия повишението за същия период е от 50%.

И трето, вярно е, че Великобритания държи на ядрената енергетика. И все пак не тя замени повечето от британския ток, произведен от въглища. Делът на ядрената енергия в електрическата мрежа се е увеличил само с три процентни пункта между 2014 г. и 2016 г. (В Германия делът се понижи с три процента през същия период).