По-важното от изминалата седмица и значението му за икономиката

Рискът от избухването на глобална търговска война може би намаля през миналата седмица, след като САЩ и Европейският съюз решиха засега да не налагат взаимно нови мита.

Напрежението между САЩ и Китай все пак се смалява, но и принуждава политиците в Пекин да въведат нови начини за подкрепа на вътрешното търсене.

Ето и седмичното обобщение на случилото се в световната икономика.

Тръмп обича Европейския съюз

Приказките за пълното прекратяване на огъня са преувеличени, въпреки че американският президент Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се договориха да договарят по-ниски бариери пред трансатлантическата търговия и да спрат автоматичните мита.

Това представляваше облекчение за инвеститорите, които се притесняваха, че евентуално решение за налагане на мита над автомобилите ще изпрати шокови вълни из световната икономика.

3

Юнкер и европейският комисар за търговията Сесилия Малмстрьом са се съгласили да работят със САЩ за понижаване на митата от двете страни и повишаване на американския износ на втечнен природен газ и соя за Европа, заяви говорител на ЕК. Те също така са се съгласили на уеднаквяване на регулаторните норми за по-добър достъп на медицинска апаратура до европейските пазари. Делегациите на САЩ и ЕС още работят по формулировката на съвместната си декларация, в която ще се спомене спорният въпрос за автомобилните мита.

Американският президент не е доволен от факта, че само в търговията с ЕС САЩ имат годишен дефицит от 151 млрд. долара. Той счита това за доказателство, че съществуващите търговски споразумения вредят на страната му. Държавите от ЕС, като Германия, твърдят, че американците купуват толкова много стоки от европейците, защото ценят продуктите на компаниите от Стария континент, припомня DPA. 

Търговските бариери срещу вноса на автомобили, обмисляни от президента Доналд Тръмп, засега няма да бъдат налагани, след като държавният глава договори "контурите на споразумение" за търговията с ЕС, заяви министърът на финансите на САЩ Стивън Манучин. "Сега ще превърнем това в истинско споразумение", каза Манучин пред телевизия CNBC.

Междувременно преговорите за НАФТА отново се възраждат, а мексиканските и канадските официални представители звучат оптимистично, което представлява още един знак за деескалация на напрежението.

Импулсът на САЩ

Американската икономика ускори темпа на растеж до 4,1% през второто тримесечие, което е най-бързото разширяване от 2014 г. насам.

Това е рязко ускорение на темпа спрямо увеличението от 2,2% през първото тримесечие.

Икономистите, анкетирани от WSJ, очакваха темп на растеж от 4,4%. Четенето за второто тримесечие е най-силното от годишния темп от 4,9%, отчетен за третото тримесечие на 2014 г.  US

Стабилните данни засилват възможността Федералният резерв да продължи с постепенното увеличение на краткосрочните лихвени проценти, за да не позволи на икономиката да прегрее. Представителите на централната банка вече два пъти повишиха лихвите тази година и очертаха още две увеличения до края на 2018 г. и три през 2019 г. Търговията е изиграла сериозна роля в подкрепа на растежа през второто тримесечие. Нетният износ е допринесъл с 1,06 пр.п. за ръста на БВП от 4,1%. Силните потребителски разходи също са помогнали на растежа. Ниското ниво на безработица, стабилното увеличение на заетостта и заплащането и данъчната реформа от края на 2017 г. може да са насърчили допълнително разходите на потребителите и бизнесите през вторите три месеца. 

Потребителските разходи формират над две трети от общото икономическо производство. Данните от петък показват, че разходите за лично потребление са се увеличили с годишен темп от 4,0% през второто тримесечие, което е най-силното темпо от четвъртото тримесечие на 2014 г.

GREAT GDP numbers just released. Will be having a news conference soon!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) 27 юли 2018 г.

Тъй като американците обаче харчат повече, спестяват по-малко. Нивото на лични спестявания е било от 6,8% през вторите три месеца спрямо 7,2% през първите три.

Ключов показател за бизнес разходите обаче леко се е забавил. Нежилищните фиксирани инвестиции, които отразяват разходите за строителство на търговски площи, оборудване и интелектуална собственост, са се повишили със 7,3% след ръст от 11,5% през периода януари-март. 

Китайските стимули

Тръмп все още е скаран с Китай и тази битка не показва никакви признаци за стихване. Втората по големина икономика в света може да се впусне в продължителен спор с първата, като предприе нови стъпки за стимулиране на местния растеж. Мерките включват намаляване на данъците, насочено към насърчаване на разходите за научни изследвания и специални облигации за инфраструктурни инвестиции.

Сред мерките също така е и увеличено кредитиране на банките, а Пекин заяви, че няма "желание" да девалвира юана. Забавящият се икономически растеж предизвиква разгорещен дебат сред представители на правителството за това дали фискалната политика трябва да играе по-голяма роля в смекчаването на последиците от търговска война със САЩ. china

Икономическият растеж на Китай се забави леко до 6,7 процента през второто тримесечие, тъй като усилията на Пекин да ограничи дълга си, подкопа активността. Растежът на фабричното производство за юни се понижи до 2-годишен минимум, което е притеснителен сигнал за инвестициите и износителите на фона на изострянето на търговската война със САЩ.

Централните банки

Вероятно най-важната за седмицата новина от областта на централното банкиране е решението на Турция да не повиши лихвения процент, отчитайки исканията на президента Реджеп Тайип Ердоган. урската лира загуби 3,35% от стойността си до около 4,8983 за долар заради опасения за независимостта на банката на фона на затягането на контрола на президента Реджеп Тайип Ердоган. В първото си решение в областта на паричната политика, след като Ердоган беше преизбран за президент и се сдоби със силно разширени изпълнителни правомощия, централната банка остави непроменен основния лихвен процент на 17,75%.

Решението може да породи безпокойство, че банката не успява да се справи с инфлацията, която удари 15,4% миналия месец. Това е най-високият й ръст на годишна основа от 15 години насам. Тези опасения станаха причина лирата да загуби около една четвърт от стойността си спрямо долара от началото на годината. Инвеститорите се притесняват, че президентът ще използва засиления си контрол върху централната банка, за да запази прекомерно разхлабената парична политика.

За разлика от турската, Европейската централна банка предостави малко нова информация, въпреки че президентът Марио Драги ще замине на почивка, като приветства позитивния облик на търговията и солидния растеж. Управителният съвет на ЕЦБ взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и -0,40%. Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Инфлационната несигурност намалява, но търговските рискове остават. Това бе едно от основните послания на Марио Драги след заседанието на ЕЦБ. „Осъществяването на структурните реформи в страните от еврозоната трябва значително да се засили, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се увеличи производителността и потенциалът за растеж в еврозоната“, каза още Драги. Според банкера несигурността около перспективите за инфлацията намалява, като основната инфлация се очаква да нарасне към края на годината и след това да расте постепенно в средносрочен план, подкрепена от мерките на монетарната политика, продължаващата икономическа експанзия и растящото увеличаване на заплатите.

Русия, Унгария, Нигерия, Гана оставиха лихвените проценти непроменени, докато Грузия понижи показателя си. Още няколко централни банки ще имат заседания през следващите дни.  

Руската централна банка взе решение да запази водещата си лихва на ниво от 7,25% въпреки слабата инфлация, заявявайки, че несигурността в момента се дължи на това как увеличаването на данък добавена стойност от 18 на 20% в страната ще се отрази на инфлационните очаквания и как ще се развият външните условия. Регулаторът задържа лихвата без промяна на трета поредна среща. Очакванията са годишната инфлация да бъде в диапазона 3,5-4% в края на 2018 г., да превиши временно 4% през 2019 г., преди да се върне отново на нивото си около 4% в началото на 2020 г. Световното първенство по футбол е дало положителен резултат върху растежа на БВП през второто тримесечие на годината с между 0,1 и 0,2 процентни пункта, обявиха още от регулатора. Руската централна банка прогнозира, че през 2018 г. икономиката на страната ще отбележи ръст между 1,5% и 2%. От банката посочват още, че евентуална волатилност на финансовите пазари би могла да повлияе върху очакванията за валутния курс и инфлацията.  sa

Следващата среща на Руската централна банка ще се проведе на 14 септември, като тогава се очакват и повече разяснения по отношение на паричната политика.

Японската централна банка, която предложи да закупи неограничен брой облигации два пъти през тази седмица, ще обсъжда как да продължи да стимулира, но без да генерира странични ефекти. Централната Банка на Англия е напът да повиши лихвените проценти, а Федералният резерв се очаква да не промени лихвите.