Къде изчезнаха страните от Южна Европа в надпреварата за наследник на Юнкер?

Къде са България, Португалия, Испания, Хърватия, Румъния, Словения, Гърция или дори Франция?

Някоя от тези страни интересува ли се изобщо от политиката на Европейския съюз, питат журналистите на Euractiv Алин Роберт и Александра Брзозовски.

След като Пиер Московиси, еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси, се отказа да се присъедини към надпреварата на т.нар шпиценкандидат (водещ кандидат), в състезанието за ръководител на Европейската комисия останаха само представители от северните, протестантски, либерални държави. 

От страната на консерваторите (Европейската народна партия, ЕНП) присъства германецът Манфред Вебер, фаворитът на канцлера Ангела Меркел, подкрепен в страната си от Християнсоциалния съюз (а също и от ГЕРБ в България).

Другият сериозен кандидат на ЕНП е бившият финландски премиер Александър Стуб, който се самоопределя като „изявен европеец“.

Политическият маниер на Стуб напомня този на френския държавен глава Еманюел Макрон – малко по-центристки и малко по-технически.

В центъра, където е Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), личи името на Маргрете Вестагер, сегашния еврокомисар по въпросите за конкуренцията, която е изпаднала в немилост в своята страна.

Много политически личности от обкръжението на Макрон вероятно са готови да се впуснат в надпреварата, но те остават неизвестни за широката публика, а и Макрон не подкрепя системата шпиценкандидат.

АЛДЕ разполага и със своя лидер Ги Верхофстад, но той е твърде стар, а хората – твърде уморени от него. Като добавим към това, че Верхофстад е от Белгия и шансовете намаляват още повече.

От лагера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) изпъква името на Марош Шефчович, като някои хора могат да се изкушат да отбележат, че Словакия е на юг, но географски тя е на едно ниво с Бавария, т.е. на изток.

Другият потенциален социалистически кандидат никога няма да се нарече социалист освен в рамките на своята държава.

Името му е Франс Тимерманс, холандският заместник-председател на Европейската комисия и член на Партията на труда в своята родина. Дясната ръка на Жан-Клод Юнкер дори не е сред официалните кандидати.

От Европейската обединена левица могат да се отличат имената на Габриеле Цимер и Грегор Гизи. Преди време именно Гизи беше изтъкнал, че в конфликта между Запада и Русия „ЕС никога не се е ръководил от собствените си интереси, а е обслужвал тези на САЩ“.

Все още има достатъчно време преди изборите.

Но на кого му се иска Комисия, командвана от Германия, с ограничителни проекти навсякъде, без алкохол или хумор, със строги икономически политики, заради които всички ще гладуват?

Политиците от европейския Юг ще трябва да се съвземат и да надигнат поглед към стълбите на „Берлемон“.