Ердоган отхвърли още една година по пътя към пълното господство

Мерките не можаха да укротят инфлацията, която въпреки затягането на паричната политика през септември, достигна 15-годишен връх през октомври на ниво от 25,2%. В началото на декември пък стана ясно, че турският икономически растеж се охлади сериозно през третото тримесечие до 1,6% от БВП спрямо 5,3% през второто.

В борбата срещу „икономическите терористи“, които по думите на Ердоган стоят зад сътресенията с турската лира, бяха впрегнати множество мерки, включително намаляване на държавните разходи, реформи в данъчното законодателство и дори „доброволно“ 10-процентно намаляване на цените.

Един от най-силните фактори за стабилизирането на страната обаче дойде от друго място, значително по на запад от Анкара.

Помирението с ЕС

Успешното затопляне на отношенията между Турция и Европейския съюз (в частност Берлин) също беше едно от по-значимите събития в южната ни съседка през 2018 г.,  до което отново може би нямаше да се стигне, ако не беше политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп.

На Брюксел и Анкара обаче не им е необходимо дълго подтикване един към друг – помирение по взаимна изгода, както определи затоплянето на отношенията между Турция и Германия бившият главен редактор на в. Hurriyet Daily News Мурат Йеткън.

След успешните за Ердоган президентски и парламентарни избори през юни, войната на думи с ЕС стана излишна. За Брюксел пък Турция винаги е била важна бариера на прага на Близкия изток и на моменти безценен регионален съюзник, което толкова пъти е било и причината европейските институции да затварят очи пред все по-авторитарното управление на Ердоган.

Предсрочните избори в страната тази година имаха една основна цел, а именно да донесат спокойствие на управлението през идните няколко години, или поне що се отнася до политиките към Запада. По тази причина е малко вероятно да очакваме значителен разрив в отношенията между ЕС и Турция, поне що се отнася до властите в Анкара.

Неизвестното в това уравнение този път е ЕС, където през май предстоят парламентарни избори. Дори и най-мрачните опасения на анализаторите за превръщането на крайната десница в трета (и дори втора) политическа сила в Европейския парламент да не се осъществят, то въпросът с Турция и нейното членство в блока със сигурност ще бъде силно застъпен в предизборната кампания, както от страна на традиционните партии, така и на техните новоизгряващи опоненти. Въпросът е до каква степен турските власти ще подходят хладнокръвно към провокациите, които неминуемо ще дойдат покрай вота.

Колкото до самото членство, то Турция може и вече да е изпуснала най-подходящото време за напредък по този процес. Но дори и това да не е така, предстоящата година поне засега няма изгледи да предостави по-добри възможности за напредък.

През изминалата година турският президент Реджеп Ердоган успя да постигне за себе си една значителна победа с избирането му за президент с изпълнителна власт. Той също така получи враг, около когото да консолидира и „надъха“ ядрото си от верни привърженици, изчаквайки задаващите се промени на световната сцена. Политическият и икономически живот на Турция никога не е бил скучен, но през идната година можем да очакваме по-скоро Анкара да е пасивният актьор в опит властта да стабилизира постигнатото през последните 12 месеца.