Ердоган отхвърли още една година по пътя към пълното господство

Хватката върху финансовите политики

Законодателните промени, както и поредното заиграване на Анкара с успехите на турската кампания в Сирия, донесоха търсения ефект за Ердоган, който очаквано бе преизбран за президент. С новите си правомощия държавният глава въведе редица промени в страната, значителна част от които бяха фокусирани върху финансите и икономиката. На първо място той си подсигури поддържането на единна правителствена линия, подчинена изцяло на неговата воля, с назначаването на своя зет Берат Албайрак за финансов министър начело на новосформираното министерство на хазната и финансите.

Ердоган също така се погрижи да завърши продължилия с години процес, в рамките на който бяха отстранени повечето приемани с доверие от инвеститорите членове на правителството. Албайрак замени на поста Мехмет Шимшек – последният останал представител на тази група политици, които в очите на инвеститорите можеха да овладяват инстинктите на президента за растеж и поддържането на турската икономика.

В последствие президентът прибягна и до други промени, свързани в голяма степен със затягането на хватката му около финансовите политики на страната. Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка, като вместо това той самият бе натоварен с тази задача. Решението на президента не бе неочаквано, като се има предвид тлеещият конфликт между него и Турската централна банка, който изплува на повърхността по време на паричната криза в страната, разразила се през летните месеци.

Въпреки че тенденцията за обезценяване на турската лира е налице от началото на годината, тя достигна своя пик през август, когато един от най-големите поводи за гордост от управлението на ПСР – турското икономическо чудо, се превърна и в една от най-големите му заплахи.

Ударът на САЩ

И всичко това не без помощта на САЩ. Повод за разпалването на напрежението стана случаят на арестувания в Турция по обвинения в тероризъм американски католически пастор Андрю Брънсън. Неговото дело обаче е само върхът на айсберга в отношенията между двете съюзнички в НАТО, които неведнъж са доказвали на колко диаметрално противоположни мнения са за редица въпроси – от войната в Сирия и кюрдите в страната, през отношението спрямо Иран и Русия, и така чак до искането на Анкара за екстрадирането на турския проповедник Фетхуллах Гюлен, който е обвиняван за организатор на последния опит за преврат в Турция и от 1999 г. живее в самоналожено изгнание в САЩ.

Темпераментът на президентите на двете страни в крайна сметка изкара на повърхността тлеещите конфликти и доведе до множество размени на мита и дори призива на Ердоган за бойкот на продукти от американския технологичен гигант Apple.

Ударът на САЩ беше насочен към едно – дълговете на страната в долари. До средата на лятото бавните стъпки надолу на турската лира се превърнаха в свободно падане и тя успя да загуби над 30% стойността си. Неконвенционалните икономически политики на Ердоган също оказаха сериозен ефект върху общото представяне на икономиката. Президентът многократно отказваше да бъдат предприети каквито и да е било мерки, свързани с увеличаването на лихвените проценти, като вместо това срещу създалата се ситуация бяха изправени всевъзможни други политики като забрана за търговия с жилища в долари, забрана за увеличаване на цените в магазините и дори условието футболните трансфери в страната да се извършват единствено в лири.