Основните проблеми пред ЕС - забавяне на икономиката и фрагментирана политика

В последните десет години Европейският съюз често навлиза в нова година с предупреждения, че е изправен пред екзистенциална криза, пише Wall Street Journal.

Но способността му да се справя трябва да е впечатлила дори най-апокалиптично настроените хора, защото малко политици или експерти определят 2019 като година на пълен успех или провал.

Това не означава, че всичко е наред.

„Предизвикателствата от политическа гледна точка никога не са били по-големи. Има причина за безпокойство“, казва Катрин Де Вриес, политолог от Свободния университет в Амстердам.

Сред предизвикателствата за ЕС са колебливото възстановяване на икономиката, обществените разделения, които стимулират популистки и нативистични бунтове, и фрагментиран политически пейзаж. Части от Европа все още трябва да се справят с последиците от финансовата и миграционните кризи. Други страни се отклоняват от модела на либералната демокрация, основан на взаимен контрол и върховенство на закона, за които се смята, че са насърчавани от ЕС.

Добрата новина за съюза е, че въпреки всички тези проблеми блокът изглежда ще оцелее благодарение на силната свързаност на повечето европейски страни извън Великобритания с останалите държави членки. Лошата новина е, че ЕС трябва да направи още много за възстановяването на доверието на европейците, че може да изпълни основните си обещания – да разпространява просперитет и демокрация и да намира решения на общи проблеми чрез общи институции.

Икономическият възход на Европа се забави в последните месеци. Икономисти очакват скромен растеж през 2019 г. Но безработицата в еврозоната намаля под 8%, което е най-ниското равнище отпреди световната финансова криза. Очаква се държавните и потребителските разходи да поддържат растежа въпреки слабостта на индустрията отчасти благодарение на напрежението в световната търговия.

Инфлацията остава твърде ниска за щастие на Европейската централна банка (ЕЦБ). Еврозоната все още е незавършен валутен съюз, което прави по-слабите страни членки уязвими на изтичане на капитали, както показаха финансовите проблеми на Италия в последно време. Предложенията на френския президент Еманюел Макрон да подкрепи еврото с по-силен политически и фискален съюз удариха на камък заради съпротивата на Германия и група страни от Северна Европа. Но думите „европейска икономическа криза“ остават в миналото, поне засега.

„Европейският съюз е много по-обединен пред Brexit, отколкото можеше да се очаква“, казва Даниел Келемен, професор по европейска политика от университета Рутгерс в Ню Брюнзуик, щата Ню Джърси. „Няма признаци за ефект на доминото. Обществената подкрепа за Европейския съюз и еврозоната расте“, отбелязва той.

Миграционната криза в Европа е овладяна, но не е разрешена. По данни на ООН преминаването на Средиземно море от бежанци и други мигранти от Близкия изток и Африка е намаляло с 89% през 2018 г. спрямо пика от 2015 г., когато над един милион души преминаха през морето към Европа в търсене на безопасност или по-добър живот. Но въпреки свиването на бежанския поток се запазва политическото напрежение между европейските страни за това кои от тях трябва да приемат хора, търсещи убежище. Европейски

Очаква се антисистемните партии, които засилват позициите си след финансовата и мигрантската криза, да постигнат още по-голям успех на Европейските избори през май. Повечето крайнодесни и националистически партии се отказаха от говоренето за напускане на ЕС или на еврозоната, защото тази идея е непопулярна. Сега те обещават да променят съюза отвътре.

Новият страх на системните партии в ЕС е перспективата за пакт, оглавяван от Матео Салвини, Ярослав Качински и Виктор Орбан, доминиращи политици съответно в Италия, Полша и Унгария, които споделят враждебно отношение към европейските центристи и мигранти от държави извън Европа.

Но националистическият лагер е разделен по ключови проблеми. Италия иска други страни членки на ЕС да поемат част от мигрантите й. Полша и Унгария категорично отказват. Всички националисти подкрепят затварянето на мигрантските маршрути в Африка и Близкия изток, но в последно време тази идея се споделя от на практика всички политици в ЕС. Националистите имат противоположни инстинкти и интереси и по отношение на Русия, ролята на САЩ в Европа и къде съюзът трябва да харчи средствата си.

Въпреки различията напредък на крайната десница може да промени тона на политиката на ЕС, казва Кас Мъд, политолог от университета в Джорджия. Трационните дясноцентристки партии като Християндемократическия съюз на германския канцлер Ангела Меркел се стремят към сътрудничество с някои от нативистките си опоненти на ниво Европейски съюз с надеждата да ги укротят. Ако тази тенденция се задълбочи, „това ще означава стагнация, известно връщане на националните правомощия и на практика край на по-нататъшната интеграция с изключение на теми като имиграцията и борбата с тероризма“, казва Мъд.

Традиционните дясноцентристки и лявоцентристки партии в Европа губят избиратели и за сметка на либерални и зелени партии, както и на крайнодесни и крайнолеви формации. Следващият Европейски парламент може да е толкова фрагментиран, колкото националните парламенти, което ще изисква създаването на тромави коалиции за постигането на каквото и да било.

Изненадващото единство на страните членки на ЕС по отношение на Brexit показа ангажимента им за запазване на блока. Но според критиците ЕС не успява да изпълни ключово обещание след края на Студената война – да насърчава либералната демокрация и върховенството на закона в цяла Европа.

Орбан стабилно превръща Унгария в хибридна държава между демокрация и авторитаризъм, при което управляващата партия променя медиите, съдебната, избирателната система и други закони и институции, за да засили ефективно доминацията си. Нарушаването от Унгария на норми на ЕС предизвика подражание, включително от управляващите националисти в Полша.

Притесненията относно корупция, политически натиск върху съдебните системи и отслабване на независими институции  растат и в Румъния, Малта и Гърция.

„Сега кризата на върховенството на закона изисква най-неотложна реакция“, казва Келемен.