Световната икономика – в огъня на инфлацията или в ледената прегръдка на дефлацията?

„Някои казват, че светът ще свърши в огън, а други – в лед”. Тези строфи на поета Робърт Фрост обхващат икономическите перспективи пред света, пише Мартин Улф за Financial Times. Някои предупреждават, че заради високите нива на дълг и ниските лихви икономиката ще бъде погълната от огъня на инфлацията, а други вещаят, че тя ще попадне в ледената прегръдка на дефлацията.

Хора като Рей Далио от Bridgewater са по-оптимистични, като смятат, че икономиката нито ще изгори, нито ще замръзне. Вместо това тя ще бъде нито твърде гореща, нито твърде студена, поне в страните, които имаха способността да заемат в свои собствени валути.

Уилям Уайт, бивш главен икономист на Банката за международни разплащания, далновидно предупреди за финансовите рискове преди кризата от 2007-2009 г. През миналата година той предупреди за нова криза, посочвайки ръста на задълженията в нефинансовия сектор, особено на богатите държави и корпорации.

Особено уязвими са развиващите се икономически държави, защото много от техните заеми са в чужда валута. Междувременно монетарната политика насърчава поемането на рискове, докато регулациите го възпират, което е рецепта за нестабилност.

Да започнем с инфлационния огън. Много от това, което се случва сега напомня за началото на 70-те – арогантен американски президент (тогава Ричард Никсън), преследващ преизбиране, натиска председателя на Федералния резерв (тогава Артър Бърнс) да осигури икономически подем. Никсън също така започна търговска война чрез валутна девалвация и протекционизъм. Последва десетилети на глобална нетабилност. Звучи познато, нали? В края на 60-те малцина очакваха инфлацията от 70-те.

Сега дългият период на ниска инфлация успокои страховете от ускоряването й, въпреки че безработицата спадна много (В САЩ тя е на най-ниското си ниво от 1969 г. насам). Според някои кривата на Филипс (краткосрочната връзка между безработицата и инфлацията) е мъртва, защото ниската безработица не повиши инфлацията. По-вероятно обаче е инфлацията да е спяща. Инфлационните очаквания може да са потиснати, но силен ръст в търсенето може да ги съживи.

До някаква степен ръстът на инфлацията би бил полезен, тъй като ще снижи дълговия товар, особено на публичните задължения, точно както направи инфлацията от 70-те. Нещо повече, централните банки сега знаят какво да направят в отговор на повишена инфлация.

По-високата инфлация обаче ще вдигне дългосрочните лихви, което ще обремени обслужването на дълговете. Краткосрочните лихви също ще скочат, както стана в началото на 80-те. Рисковите премии ще се увеличат. Борсата може да се срине.

Трудовите отношения ще станат податливи на спорове, както и политиката. Тази нестабилност ще причини валутни колебания. Загубата на доверие в публичните институции, главно централните банки, ще бъде огромна. В крайна сметка стагфлацията (стагнация придружена от висока инфлация – бел. ред.) ще причини тежка рецесия, както през 80-те.