Световната икономика – в огъня на инфлацията или в ледената прегръдка на дефлацията?

Сега да погледнем и към дефлационния мраз. Той може да настъпи вследствие на рязък икономически шок – ескалираща търговска война, война в Близкия изток или криза в частните или публични финанси, вероятно в еврозоната, където централната банка е относително ограничена. Резултатът може да е дълбока рецесия, дори дефлация, които ще усилят дълговото бреме.

Много трудно ще е да се рагира, след като лихвите вече са много ниски. Понижаването на лихвите и покупката на активи от централните банки може да се окажат недостатъчни. Съществуват други възможности – отрицателни лихви, кредитиране на банките при по-ниски лихви, отколкото те получават по депозитите си в централната банка, покупка на по-широк кръг от активи, включително чужди валути, монетизация на фискалните дефицити и директно вливане на ликвидност.

Много от тези мерки биха били технически или политически проблематични и ще изискват тясно сътрудничество с правителствата. Ако междувременно самите правителства действат бавно или недостатъчно, то може да настъпи депресия, както през 30-те, чрез фалити и дългова дефлация. Мнозина глупаци препоръчваха това през 2008 г.

Никой от тези сценарии не е неизбежен. Ако се сбъднат, те биха били предизвикани катастрофи. Според Далио златната среда е възможна. Фискалната и монетарната политики могат да си сътрудничат, за да генерират неинфлационен растеж. Промените във фискалните стимули могат да обезкуражат задлъжнялостта и да насърчат капиталовите инвестиции. Правителствените политики може да насочат доходите към тези, които харчат, намалявайки настоящата зависимост на търсенето от дългово подкрепени балони при активите.

Все пак още дълг ще бъде прехвърлен от балансите на финансовите посредници към тези на домакинствата. Дори реалните лихви да се покачат, вероятно заради трайно увеличена производителност, влиянието на стабилния неинфлационен растеж върху дълговото бреме ще засенчи стремежа към по-високи лихви. В крайна сметка може да избегнем дълготрайната стагнация за сметка на нещо по-малко лошо. Тази промяна обаче може да не е лесна.

Не е непременно да се повторят грешките от 30-те и 70-те. Вече обаче направихме достатъчно грешки и като цяло продължаваме да правим, за да е възможен всеки от крайните сценарии.

Разпадането на глобалния политически и икономически ред излгежда възможно. Невъзможно е да се изчисли точно въздействието върху нашата дългово обременена икономика и все по-сложната глобална политика, но то би било ужасяващо.

Преди всичко националистите във властта ще са неспособни да сътрудничат, ако ситуацията се влоши сериозно, което може да се случи дори скоро. Това е най-обезпокояващото нещо днес.