30 години след Тянанмън Китай е по-авторитарен, но и много по-успешен

Китай обаче опроверга тази теория. Той остана еднопартийна държава, но продължи да расте икономически, превръщайки се в най-голямата световна икономика (по паритет на покупателната способност) през 2014 г. Това подкрепи официалната трактовка на властите за събитията от 1989 г.

Комунистическата партия винаги е твърдяла, че ключът към растежа и просперитета в Китай е не демокрацията, а стабилността. Това се превърна в официалното оправдание за потушаването на бунта на площад Тянанмън. Макар този аргумент да е очевидно в интерес на партията и да е неморален, той не е видимо абсурден (за разлика от по-голямата част от съветската пропаганда).

Способността на Китай да преуспява в информационната ера бе друга неприятна изненада за западните либерални теоретици.

Възходът на интернет засили западното убеждение, че дните на еднопартийната китайска държава са преброени. След като ключът към икономическия прогрес бе свободният обмен на информация, изглеждаше, че Китай или ще се отвори, или ще стагнира икономически. Събитията обаче подкопаха тези убедени теории. Китай забогатя стремително, докато политическата система стана по-авторитарна.

Междувременно се осъзна по болезнен начин, че интернет и социалните мрежи може би не са инструментите на политическия либерализъм, за каквито те бяха представяни по времето на Клинтън и Обама. Китай успешно изгради „Велика китайска стена” пред интернет, блокирайки сайтове като Google и Facebook. Това обаче не попречи за възникването на иновативни технологични гиганти, като Alibaba и Tencent, а напротив – може би им помогна.

Същевременно способността на Китай да следи гражданите си чрез контрол над онлайн поведението им, както и чрез нови инструменти като лицевото разпознаване, извиква в ума кошмара на успешната Оруелова държава, която може да възнаграждава и наказва поданиците си на базата на интернет наблюдение и използването на изкуствен интелект.

Продължаващият възход на авторитарен Китай предизвика съществено обръщане в западното мислене. Възприемането на глобализаацията и търговията с Китай не бе просто икономическо решение. То също отразяваше политическата преценка, че глобализацията ще послужи като проводник на западните политически ценности.

Джордж У. Буш резюмира тази мъдрост, когато преди да бъде избран за президент на САЩ каза през 2000 г.: „Да търгуваме свободно с Китай, времето е на наша страна”. Със започването на търговска война срещу Пекин Доналд Тръмп даде знак за обратното допускане „Да търгуваме свободно с Китай, времето е на тяхна страна”. Това е мрачна гледна точка, която вещае мрачни времена.