Какво означава борсовият подем в САЩ от миналата седмица?

Инвеститорите с големи експозиции към американските акции преживяха най-добрата си седмица от началото на годината, но подемът също така повдига няколко въпроса, свързани с пазарното поведение, политиките и икономиката, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Начинът, по който ще бъде отговорено на тези въпроси, ще има последици не само за перспективите пред пазара, но и за глобалната икономика. И въпреки че още нямаме категорични отговори, вече има последици за инвестиционните портфейли.

Силното представяне на щатските акции от миналата седмица бе в рязък контраст с други две пазарни развития.

Първо, доходността на държавните облигации спадна, като по 10-годишните американски ДЦК тя е под 2,10%, а по германските със същия матуритет се понижи до -0,26%. Това е добра новина за инвеститорите в акции, ако представлява сигнал за по-експанзионистична политика на централните банки, но не и ако е израз на понижена перспектива за глобалния растеж.

Има също така и несигурност що се отнася до последиците от ниските лихви. Дали те ще доведат до „японизация” в Европа, и в по-малка степен в САЩ, след като домакинствата ограничават потреблението си, а компаниите – инвестициите. И колко сериозна ще е щетата от това за дългосрочното функциониране на финансовите пазари.

Друг въпрос е пороят от пари към облигационните фондове при настоящите ниски лихви. Дали това е знак за подобаващо управление на риска (с взор към бъдещето), или проциклична реакция (ориентирана към миналото), която усилва уязвимостта на инвеститорите към бъдещи загуби?

Втората голяма пазарна аномалия е свързана с представянето на по-рисковите класове активи, т.е. тези с висока бета (степента, в която реагират на движението на пазара като цяло – бел. прев.) Забележимо беше, че на фона на резкия ръст при американските акции, доста от тях (включително важни сегменти от развиващите се пазари и високорискови корпоративни облигации) не претърпяха очаквания подем. Това временен феномен ли
е или е резултат от надигащите се опасения за глобалната икономика.

Що се отнася до паричната политика, има разногласие между лихвените понижения, които са калкулирани в цените, и консенсусната оценка за такова действие от страна на Федералния резерв.

Със спада на доходността на облигациите, инвеститорите калкулират лихвени понижения от 0,75-1,00 процентни пункта (от сегашните 2,25% - бел. прев.) през следващите две тримесечия. Това е много повече от онова, за което Фед дава сигнали. Пазарът приема, че Фед ще се „застрахова” срещу ефектите от търговските войни и икономическата слабост в други региони, особено в Европа.

Въпреки това, лихвените понижения от 0,75-1,00 процентни пункта, които пазарът калкулира, са много повече от една такава „застраховка”, което поставя Фед в губеща позиция – централната банка или няма да валидира това, което пазарът очаква, или ще се окаже принудена да реагира на убедителните доказателства за забавяне на растежа. Това няма да допринесе за пазарната стабилност.

Ефективността на паричната политика също е под въпрос. Силите задържащи растежа, в САЩ и другаде, не са свързани с финансовите условия (т.е. с лихвите по кредитите и с изобилието на финансиране). Вместо това те отразяват поредица от препятствия пред растежа от структурен характер и от страната на търсенето, които са отвъд сферата на монетарната политика.