Лихвата върху банковите резерви – новият основен инструмент на Фед

След срещата на Комисията за открития паричен пазар на Федералния резерв през миналия месец репортерите се фокусираха върху лихвата по федералните фондове (по която банките си разменят депозити – бел. прев.), която бе оставена в диапазона 2,25-2,50%, пишат за Wall Street Journal Фил Грам, бивш председател на Банковата комисия към Сената, и Томас Сейвинг, бивш директор на Центърa за частни предприемачески изследвания към Texas A&M University.

Дори финансовите медии не забелязаха, че Фед намали лихвата, която плаща върху банковите резерви при себе си – ставка, която за разлика от тази по федералните фондове все още има директно влияние върху паричното предлагане. Фед понижи лихвата по банковите резерви, тъй като доходността по едногодишните ДЦК спадна под нея, което мотивира банките да трупат излишни резерви (над изискуемите за обезпечаване на депозитите). Когато банките правят това, паричното предлагане се свива. Затова и Фед бе принуден да действа.

Това обаче не бе достатъчно. Понеже пазарните лихви продължиха да падат след последната среща на централната банка, лихвата върху банковите резерви на Фед (2,35%) е с 0,35 процентни пункта над доходността по едногодишните ДЦК и с 0,25 пункта над тази по 10-годишните. Тази разлика накара банките да увеличат резервите си при Фед с 5,5% през последния месец до 65 млрд. долара. Това на практика гарантира, че Фед отново ще понижи лихвата върху банковите резерви на срещата, която се провежда днес и утре.

Лихвата върху резервите получава много малко внимание. Като резултат от безпрецедентната експанзия на паричната политика по времето на Обама, когато Фед изкупи 45% от целия емитиран от правителството дълг (пет пъти над това, което купи, за да подкрепи участието на САЩ във Втората световна война), банките сега имат огромни резерви.

Като плаща лихва върху тях, Фед на практика ги превърна в доходоносни активи. Това стимулира банките да поддържат резерви, вместо да отпускат кредити, с което да увеличават паричното предлагане. При изобилната ликвидност, на която се радват, банките почти спряха да участват на пазара за еднодневни банккови депозити (т.нар. федерални фондове – бел. прев.) Този пазар се сви с 80% след 2008 г., която означава, че сега лихвата по федералните фондове почти няма пряк ефект върху паричната политика.

Лихвата, която Фед плаща по банковите резерви, засенчи лихвата по федералните фондове като основен инструмент на централната банка, който има много по-директно влияние върху паричното предлагане. Ако лихвата върху банковите резерви е близо до нивото на пазарната лихва, то паричното предлагане би останало непроменено. Ако пазарните лихви са по-високи, банките ще разширят кредитирането и паричното предлагане ще нарасне. Ако обаче те са по-ниски, банките ще увеличат резервите си при Фед и паричното предлагане ще се свие.