Двата проблема, които тревожат инвеститорите днес

Пазарният песимизъм е траен. Дали заради състоянието на глобалната икономика или заради неспособността на централните банки да я подобрят, мрачното настроение е разбираемо, пише за Financial Times Луиджи Сперанца, главен глобален икономист в BNP Paribas Markets.

Около една трета от държавните облигации в световен мащаб и малко над половината от тези в Европа са с отрицателна доходност. Гледайки формата на кривите на доходността на държавните облигации, бихте си помислили, че сме в рецесия, при това дълбока и продължителна.

Някои централни банкери в САЩ и еврозоната поставят под въпрос консенсусната гледна точка, че трябва да направят повече, вместо това настоявайки за предпазливост. Регионалните президенти на клоновете на Федералния резерв в САЩ изразиха нежеланието си за по-нататъшно намаляване на лихвите. По същия начин някои влиятелни членове на Европейската централна банка изразиха резерви относно неотложността на възобновяването на програмата за количествено облекчаване.

Има аргумент, че нещата не са толкова лоши, колкото сочат пазарите, поради което си струва да запазим сух част от барута. В крайна сметка пазарите на труда като цяло са затегнати, а доверието на домакинствата е устойчиво. Освен това няма големи дисбаланси с потенциала да предизвикат значителна корекция.

Но пазарните цени отразяват нещо оповече от от песимизма относно краткосрочните икономически перспективи. Сред пазарните участници съществува открито съмнение, че централните банки и по-широката регулаторна политика могат да направят каквото е необходимо, за да отговорят на шоковете.

Два основни проблема лежат в основата на загрижеността на инвеститорите.

Първо, недостигът на регулаторни инструменти. Когато настъпи следващата рецесия - въпрос на време след 10 години икономическо възстановяване, ако се доверим на историята - централните банки в света в условията на ниски лихви може да не разполагат с инструментите за справяне с нея.

Неуспехът на централните банки да изпълнят своите инфлационни цели подкрепя този аргумент. Липсата на инфлация може да се дължи на необичайно дълги лагове, циклични фактори или по-структурни проблеми. Голяма част от това може да бъде отдадено на ценовите очаквания, които са занижени - необичайно явление в този напреднал етап на икономическия цикъл.

Каквато и да е причината, инфлацията остава упорито ниска. Това е въпреки безпрецедентните монетарни стимули, включително значителните програми за количествено облекчаване и изключително ниските или дори отрицателни лихвени проценти. Такъв е случаят дори в икономиките, които работят близо до пълния си потенциал, като САЩ.