Минималната работна заплата - силно лекарство със сериозни странични ефекти

Нещо повече, компромисът е асиметричен. Всяко повишаване на минималната заплата печели незабавна похвала, докато загубените работни места се губят постепенно, докато фирмите се въздържат от наемането на работна ръка или купуват машини, спестяващи труд. Когато ползите са незабавни, а разходите се забавени и скрити, най-добре за всички е решението да се делегира на някой, който не се кандидатира за преизбиране. Освен това не е лесно да се поправи грешка. След като минималната заплата веднъж се повиши твърде много и новата машина е инсталирана или фабриката е преместена в чужбина, обръщането на политиката няма лесно да върне старите работни места.

Третият елемент на потенциалната грешка е ребрандирането на минималната работна заплата като „национален екзистенц минимум“. Това е сериозна концептуална грешка. Трябва да се определи минимална заплата с оглед на компромиса между по-добро заплащане и по-малко работни места. Това е вярно, независимо дали минималната заплата е половината от това, с което човек би могъл да живее, или десет пъти повече.

Аз съм изцяло „за” всеки да получава достатъчно доход, за да живее - и в богати държави като Великобритания или САЩ „достатъчно, за да живее“ трябва да означава много повече от храна, дрехи и подслон. Но ако приемливата жизнена заплата е по-висока от минимална заплата, която би унищожила милиони работни места, това не е проблем, който законодателството може да реши.

Вместо това се изисква правителството да предостави някакъв базов доход или данъчен кредит. Ребрандирането на минималната работна заплата при Озбърн беше съчетано с намаления на данъчните кредити. Това беше перфектният пушек. В дългосрочен план минималната работна заплата трябва да бъде подкрепена от инвестиции в образование, инфраструктура и други мерки за производителност, които дават възможност на всеки работник да спечели добри пари. Ако работниците нямат среда, в която могат да бъдат продуктивни, по-високото заплащане не може просто да отразява желанието ни.

Не искам да звуча твърде апокалиптичен. В Обединеното кралство увеличението на минималната работна заплата се отрази на проблема с ниското заплащане без видимо влияние върху заетостта и само с малко въздействие върху отработените часове. Международният опит показва смесени резултати: в равносметка той сочи, че минималните заплати могат да унищожат работни места за нискоквалифицираните, но може би не толкова драматично, колкото се страхувахме ние икономистите. Възможно е, но не е сигурно, че по-нататъшните повишения ще донесат допълнителни ползи.

И все пак е опасно да гледаме на минималната заплата като на безплатен обяд - нещо, което трябва да се осигури от политиците, без да се помисли нито върху доказателствата, нито върху рисковете. По-скоро тя е като силно лекарство със сериозни странични ефекти. Трябва да се взема предпазливо и под лекарско наблюдение, да не се смесва със захар и да не се поглъща наведнъж.