Страхове от рецесия се прокрадват на борсите в САЩ

Миналата седмица донесе много лоши новини за американската икономика. Фондовата борса третираше всички нови данни, сочещи, че активността се забавя, като лоша новина. А това само по себе си е лоша новина, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Мрачните вести за икономиката обаче не са непременно толкова лоши за инвеститорите, тъй като са склонни да водят до по-ниски лихви. Това от своя страна прави инвестирането по-евтино и оправдава плащането на по-големи коефициенти за акциите. Прекалено силният растеж пък може да означава по-високи лихви и това е проблем. Следователно инвеститорите копнеят за икономика на златната среда - такава, която не е нито твърде гореща, нито твърде студена.

Затова е логично, когато лошите новини за икономиката често се третират като добри новини за пазарите. Но това се променя, когато инвеститорите наистина се страхуват от рецесия. В тази ситуация централните банки ще направят парите много по-евтини, но това няма да компенсира щетите върху акциите и облигациите, нанесени от икономиката. След като вече лошите новини се приемат просто като лоши, фондовата борса достигна до момента, в който страхът от рецесия е най-големият й проблем.

В първите няколко години след финансовата криза, с въвеждането на количественото облекчаване, фондовата борса непрекъснато изискваше „храна” от Федералния резерв. И след като новите вълни от покупки на активи от централната банка направиха парите по-евтини, цените на акциите се повишиха. Евентуална стабилизация в кампанията на Фед за закупуване на активи би „спънала” борсата. От 2008 г. до 2015 г., когато централната банка започна сериозно да се стреми към нормализиране и повишаване на ставките, индексът S&P 500 се повишаваше в съответствие с баланса на Фед. Лошата новина - убеждаването на неохотна централна банка да продължи да купува активи, беше добра новина.

Оттогава връзката е по-сложна и по-променлива. Джон Велис, валутен стратег в BNY Mellon, предлага следната проста мярка за това дали добрите и лошите новини са третирани като такива от пазара. Той показва корелацията между фондовия пазар и индекса на Citigroup за икономическата изненада, който се повишава, когато икономическите данни са изненадващо добри и спада, когато са изненадващо лоши. Когато корелацията е положителна, добрите новини са добри новини, а лошите - лоши. Когато е отрицателна, пазарът се надява на лоши новини.

Корелацията се колебае често, но в момента е на най-високото ниво за последните пет години. Така че пазарите наистина искат да чуят добри новини за икономиката, дори ако това означава, че ще трябва да се справят без евтините пари от Фед.

Тази корелация остана силна през миналата седмица. Акциите бяха разпродадени след лоши новини за промишлеността и услугите в началото на седмицата, но се възстановиха след като цяло добрия доклад за новооткритите работни места в петък, който показа, че равнището на безработица почти е достигнало историческо дъно (3,5%, най-ниското ниво от декември 1969 г. - бел. прев.) И този ръст дойде, въпреки че докладът за трудовия пазар накара инвеститорите в облигации да снижат леко прогнозите си за намаляване на лихвите.

През последната около година имаше и други резки разпродажби, но те не бяха предизвикани от икономически данни, както беше миналата седмица. През миналия декември инвеститорите бяха ужасени от решимостта на председателя на Фед Джером Пауъл да продължи да вдига лихвите, като същевременно свива баланса на централната банка. Разпродажбата това лято пък беше обусловена от ескалиращата враждебност между САЩ и Китай относно търговията.

Ясно е, че инвеститорите сега са много по-притеснени от перспективата за икономически спад, отколкото дори само преди шест месеца. Инверсията на кривата на доходността при облигациите през лятото (което означава, че доходността по краткосрочните облигации се повиши над тази по дългосрочните) обезпокои мнозина, като изпрати класически сигнал за рецесия. Търговските войни, притесненията за забавяне в Китай и сериозният спад на германската промишленост направиха пазарното отстъпление далеч по-правдоподобно.

Историята също сочи, че би било разумно за инвеститорите на фондовите пазари да не желаят повече намаляване на лихвените проценти от Фед. В историята има няколко примера за „корекции по средата на цикъла“ - по фразата, която Джером Пауъл използва по-рано тази година - при които Фед намалява ставките два или три пъти и успява да удължи икономическата експанзия. Няма прецеденти за орязване на лихвите от Фед с цял процентен пункт или повече без скоро след това да не е последвала рецесия. Също така няма и прецеденти за рецесия, която не е придружена от мечи пазар при акциите.

През тази година Фед вече намали ставките с 0,5 процентни пункта (на два пъти по 0,25 – бел. прев.) Оценките на Bloomberg показват, че пазарът е калкулирал с вероятност от 50% понижаване с още половин пункт до края на годината. Това би било лоша новина за всички.