Следващият ход на централните банки ще е решаващ за инвеститорите

Централните банки се борят да осмислят един свят с ниска инфлация, високи нива на дълг и бавен растеж. В САЩ Федералният резерв беше принуден да промени сериозно курса тази година, пише за Financial Times сър Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley.

През 2018 г. Фед побърза да повиши лихвените проценти, да намали размера на баланса си и да създаде нова „нормалност“. Тази година централната банка прави обратното, като снижи лихвите и сега отново разширява баланса си, за да предложи ликвидност в краткосрочния сегмент на пазара на облигации. Решенията на Фед предизвикаха неприятна разпродажба на акциите по света в края на миналата година и голям подем тази.

На другия край на света Китайската народна банка се опитва да намали лошите дългове в системата на търговските банки и влиянието на износа върху индустрията за сметка на повече технологии, услуги и потребление. Междувременно икономиката се забави значително и централната банка предприема малки стъпки в посока на по-ниски лихви и повече ликвидност поради страха от твърде големия дълг.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също трябваше да направи кръгом. Миналата година тя говореше за по-нормална политика и обяви край на изкупуването на облигации и създаването на повече пари. Тази есен тя трябваше да поднови същата тази политика, тъй като икономиката на еврозоната се забави твърде много. Японците продължиха да печатат пари и да купуват облигации, като все още няма признаци за доближаване до инфлацията, която се опитват да постигнат.

Основният проблем е начинът, по който централните банки анализират икономиката, и предположенията, които правят за това как хората и бизнесът ще реагират на монетарните промени. Централна за техния подход е кривата на Филипс - идеята, че когато икономиката се приближава до пълна заетост, заплатите ще започнат да се повишават и ще предизвикат инфлация, ако лихвите са твърде ниски и кредитът е твърде изобилен.

Безработицата е ниска според историческите стандарти в Китай, Япония и САЩ. Тя е ниска в Германия и Холандия, но не и в южната и западната част на еврозоната. Фед призна, че има проблеми с традиционния подход на кривата на Филипс. Те сега смятат, че кривата е много по-плоска, отколкото са предполагали, което означава, че безработицата може да падне далеч под очакваното без да предизвика неприемлив темп на инфлация.

Причините за това са очевидни. Отворена икономика като САЩ може да посрещне повече работници, тъй като се разширява, като много икономически мигранти с готовност се придвижват към работните места. Хората, които не търсят работа, могат да се появят отново в работната сила, тъй като има повече свободни позиции.

Непрекъснатият напредък на автоматизацията и цифровите технологии действа като ограничение за някои заплати. САЩ могат да внасят по-трудоемки стоки и услуги от чужбина, където безработицата е по-висока и заплатите са по-ниски.