Търговското примирие между САЩ и Китай - ранен етап на много дълъг конфликт?

„Словесните престрелки са по-добри от войната.” Тези думи на бившия британски премиер Харолд Макмилан (неправилно приписвани на Уинстън Чърчил) са правилният отговор на „първата фаза“ от търговското споразумение между САЩ и Китай. Сделката има огромни пропуски и грешки. Конфликтът далеч не е разрешен. Целите на САЩ остават объркани и объркващи. Двете суперсили обаче поне постигнаха споразумение. В преамбюла на сделката дори се посочва, че „в интерес на двете страни е търговията да расте“. Това е примирие, а не мир. То запазва високото ниво на търговска защита. И все пак примирието е добре дошло, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Самата сделка обхваща интелектуалната собственост, „принудителния“ трансфер на технологии, селското стопанство, достъпа до финансови услуги и валутните манипулации. Тя също така включва ангажимент от Пекин да „внася разнообразни стоки и услуги от САЩ през следващите две години за обща сума, която надхвърля годишното ниво на внос от Китай на тези стоки и услуги през 2017 г. с не по-малко от 200 милиарда долара“. Това грубо означава удвояване. Споразумението, също толкова важно, включва строга двустранна система за решаване на спорове. И накрая, то оставя огромната част от митата на САЩ да действат, като същевременно отхвърля - или може би просто отлага - допълнителни.

Обърнете внимание, че много от новите китайски политики, обявени в сделката, вече са в сила. Както отбелязва Уейдзиен Шан, добре информиран външен инвеститор, Китай започна да премахва ограниченията върху чуждестранната собственост, включително във финансовите услуги. Пекин заздрави законите, защитаващи интелектуалната собственост. Страната също отдавна престана да манипулира своята валута. В тези области САЩ натискат отворена врата - или поне такава, която техните колеги в преговорите искат да отворят, в интерес на Китай. Резултатите ще бъдат добри за китайската икономиката.

Споразумението не обхваща най-големите проблеми в отношенията, по-специално търговските киберкражби, индустриалните субсидии и в по-широк план програмата „Направено в Китай 2025”, насочена към технологично усъвършенстване на икономиката. Споровете, свързани с технологичната взаимозависимост, особено по отношение на Huawei, и веригите за доставка, които включват китайско производство в области, които се считат за чувствителни за сигурността на САЩ, също са извън тази сделка.

В такъв случай това е частично споразумение. То също така е несъвършено. Най-важният му недостатък лежи в основата на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп: ламтежът й за количествено управление на търговията.

Доминиращата цел на това споразумение е за отваряне на пазара и разчитане на пазарните сили, включително на валутните пазари. Човек не може да не се съгласи (но не и аз) с използваните методи, по-специално двустранните мита със съмнителна законност съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО). Но целите поне са в съответствие с дългогодишната политика на САЩ.