Търговското примирие между САЩ и Китай - ранен етап на много дълъг конфликт?

Виждаме обаче изключителен ангажимент към конкретни китайски покупки на стоки и услуги в САЩ. Това със сигурност ще засили ролята на държавата в икономиката на Китай. Сигурно е също така и че ще изисква от Пекин да дискриминира конкурентния внос от други търговски партньори. САЩ принуждават Китай да наруши основните принципи на недискриминация и пазарно ориентирана политика, като се стремят да намалят общия си търговски дефицит чрез понижаване на двустранните дефицити. Това е едновременно нелепо и опасно.

Освен това, въпреки усилията на администрацията, общият търговски дефицит на САЩ е по-голям, като дял от брутния вътрешен продукт, отколкото при встъпването в длъжност на Тръмп. Това не е изненадващо: търговският баланс не се определя от търговската политика. Да се мисли по друг начин е обикновена заблуда.

Но това не е единственият огромен дефект на споразумението. Друг такъв е, че то не може да сложи край на несигурността. Така, ако, според САЩ, Китай не изпълнява своята част от сделката, те ще предприемат действия срещу Пекин и в краен случай споразумението може да бъде прекратено.

Има обаче по-фундаментална несигурност. САЩ не знаят какво точно се опитват да постигнат по отношение на Китай. Тази търговска сделка до голяма степен касае отварянето на Китай и по този начин превръщането му в по-нормална пазарна икономика. Това би засилило интеграцията на Китай в глобалната икономика, като същевременно ще направи китайското стопанство по-конкурентно. Но споразумението също така се стреми да управлява търговията, което със сигурност ще засили ролята на китайската държава. В други области - отново предимно технологиите и инвестициите в САЩ - целта очевидно е икономическото отделяне от Китай. Сближаване? Управление? Отделяне? Тази бъркотия отразява продължаващото объркване в САЩ.

Това не е и единственият аспект, в който търговската несигурност ще се запази, макар че може да е най-важният. Широко се очаква, че следващият етап в търговските войни на администрацията на Тръмп ще бъде атака срещу търговските практики на ЕС. САЩ наскоро постигнаха споразумение с ЕС и Япония относно необходимостта от по-строги глобални правила за субсидиите, насочени към Китай. Това няма да означава много без съответното прилагане на правилата. Но САЩ също така блокираха процедурата за уреждане на спорове в СТО, което може само да увеличи несигурността и да направи усилията за актуализиране на правилата на организацията напразни.

Много жалко е, че САЩ на практика извадиха въпроса за Китай от СТО. Както отбелязва Пол Блустайн в отличната си книга „Разкол”, съществуват жизнеспособни алтернативи. Въпреки това, продължаващото търкане между двете суперсили сега изглежда неизбежно. Споразумение относно приложими търговски правила може да бъде възможно, макар и трудно, в определени области. Китай обаче никога няма да се съгласи да приеме постоянна икономическа и технологична малоценност. Ако налагането на последната е доминиращата цел на САЩ, това е само ранният етап на много дълъг конфликт. Може и да приветстваме случайно частично примирие като това, но самата война вероятно ще продължи за неопределено време.