За и против политическата коректност

Когато се преместих в американски университет през 1993 г. (но изглежда като миналия вторник), дойдох с британското предразположение да се подигравам с американците, които нямат чувство за хумор, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

По-конкретно, търсех абсурдни примери за новата американска мода, за която бях чел, наречена „политическа коректност“ (ПК) - наричайки дебелите хора „хоризонтално затруднени“, а ниските - „вертикално затруднени“ и т.н., допълва той.

В британския ми университет не съществуваше такава сдържаност, но за моя изненада открих, че харесвам американската ПК. Американците, с които се сприятелих, бяха забавни. Те просто не използваха етнически или сексистки обиди като основа за хумор, казва още Кюпър.

Оттогава ПК еволюира както във Великобритания, така и в САЩ. Обединеното кралство - и Западна Европа в по-широк план, бавно стига до нещо като американската версия на ПК от 1993 г.: злоупотребата с малцинствата сега се осъжда.

Междувременно обаче в ляволибералния спектър на САЩ се наложи екстремна форма на ПК - може да се нарече репресия върху речта. Тя намери отзвук далеч отвъд академичните среди, журналистиката и издателската дейност, като вероятно е спомогнала за избирането на Доналд Тръмп.

Ритуалнитекултурни войни заради репресията върху речта сега характеризират националния разговор в Америка. Последният фурор е около романа на Джънийн Къминс „Американска мръсотия“, който е за мексиканците, които бягат в САЩ. Критиците на Къминс я обвиниха в стереотипизиране на мексиканците, като казаха, че бял човек няма право да пише за Мексико.

Мексиканско-американската писателка Мириъм Гърба нарече Къминс "някой, който иска да узурпира нашия глас", защото очевидно всички мексиканци говорят в един глас, a това, което има значение в литературата, е произходът по кръв и земя. Издателят на Къминс, Flatiron, отмени обиколката й в САЩ след „конкретни заплахи за продавачите на книги и автора“. След това самата Гърба получи смъртни заплахи.

Битките относно репресията върху речта обикновено изправят млади левичари срещу по-стари либерали. В тази затворена екосфера културният творец може да засенчи президента женомразец, който се заиграва расово. Всъщност репресията върху речта и възходът на Тръмп са свързани.

Четирима от всеки пет американци смятат, че „политическата коректност е проблем“, според проучване на More in Common, застъпническа организация, която се бори с екстремизма. „ПК“ (под което анкетираните изглежда рабират контрол върху ежедневната реч) не се одобрява от 87% от латиноамериканците и 75% от афроамериканците.

Ако ПК е проблем, Тръмп може да изглежда като решението. Републиканците не могат да спечелят изборите заради намаляването на данъците за богатите или лишавайки хората от здравеопазване, но те могат да го направят на базата на ПК.