Сега не е моментът за общи европейски облигации

Жан Моне, един от бащите на Европейския съюз, бе казал, че „Европа ще бъде изкована в кризи.“ Така че беше в известен смисъл успокоително да научим, че в условията на непрекъснато разпространяваща се пандемия от коронавирус лидерите на ЕС са дискутирали един от най-амбициозните начини да сближат още своите държави - издаване на общоевропейски облигации, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Еврооблигациите - дълг, емитиран при солидарна отговорност - са Светият Граал на интеграцията в еврозоната. Жалко е, че в действителност те не биха били особено полезни в този момент на паника. Ще отнеме време да бъдат проектирани и вероятно всяко издаване ще бъде ограничено. Вместо това лидерите на еврозоната трябва да се съсредоточат върху отговор, който е значителен по размер и може да бъде изпълнен бързо. Очевидно това предполага мащабен координиран фискален стимул, който е придружен от надеждна подкрепа от Европейската централна банка. Съобщението на ЕЦБ от сряда вечерта, че ще стартира програма за извънредно изкупуване на облигации на стойност 750 милиарда евро, е обещаващ знак.

Дискусията за евентуално даване на зелена светлина за еврооблигациите се проведе ден по-рано, във вторник, по време на виртуална среща на Европейския съвет. Във видеоконференцията Джузепе Конте, министър-председателят на Италия, представи аргумента за „коронавирусни облигации“. Еврозоната ще издаде тези дългови инструменти за справяне с големия икономически шок от епидемията Covid-19. Италия би имала особена полза: Рим отпусна фискален стимул за 25 милиарда евро и се очаква държавният дефицит да скочи, тъй като икономиката се свива рязко. Доходността на италианските облигации се покачва, като спредът спрямо германските се разширява. Еврооблигациите, които естествено биха имали по-ниска доходност, ще бъдат много полезни за намаляване на разходите по заемите.

Франция подкрепяше тази идея, заявявайки, че Европейската инвестиционна банка, кредитната институция на ЕС, трябва да емитира тези облигации, като Европейският механизъм за стабилност (ESM), спасителният фонд на еврозоната, трябва да предложи гаранции. Най-интересното е, че германският канцлер Ангела Меркел изглежда прие идеята, като каза, че финансовите министри трябва да обсъдят този вариант. Тя дори добави, че ще го разисква с германския финансов министър Олаф Шолц. Германия винаги е била твърдо против идеята за взаимен дълг, защото се страхува, че други държави ще се облагодетелстват от фискалното й благоразумие.

Аргументът за еврооблигациите се основава на идеята, че за да работи ефективно еврозоната, тя се нуждае от силен централизиран бюджет. В момента държавите членки споделят обща парична политика, но имат отделни фискални. В идеалния случай трябва да има някаква форма на федерален бюджет, така че блокът като цяло да може да подкрепя държавите, които са изправени пред изолиран шок. ESM може да направи това, но само в периоди на криза и в замяна на програма от реформи. След като се въведе централизиран бюджет, би било естествено хазната на еврозоната да издава собствен дълг. Тези облигации ще се радват на много висок кредитен рейтинг и ще се превърнат в естествени „сигурни активи“ за банковия сектор.