Настана време разделно!

Вероятно всеки си спомня едно изречение от романа „Животинска ферма“ на Джордж Оруел: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“.

Тежестта от катастрофата на Covid-19 естествено е еднаква за всички, но някои очевидно са по-равни от другите. Кризата безспорно засяга всички заинтересовани страни, всички членове на обществата, но колко в крайна сметка ще се плати от отделните актьори не е ясно. И така, в тези дни на „замразяване“ на икономиката и обществения живот налице е не само борбата за животи, но и борбата за най-малката жертва. Властта може да се изрази и в това кой трябва да плати сметката си, и кой - не.

Това е по-дълбоката истина – например тя се крие зад намерението на Adidas да спре да плаща наем за магазините, поне за огромното им мнозинство, собственост на фондове и застрахователни компании. Фактът, че бившият министър на правосъдието на Германия Катарина Барли обяви бойкот на марката, не спря други компании, като Deichmann, C&A и H&M, да последват примера на производителя от Херцогенраух.

Явно към дързостта на борбата за разпределяне на тежестта от икономическата криза спада възползването от регламент на федералното правителство, предназначен за частни наематели, а не за търговски недвижими имоти. Поведението на Adidas е "безотговорно", казва министърът на труда Хубертус Хайл в интервю за Handelsblatt, заявявайки, че никой не трябва да хитрува. Това обаче вероятно трябва да важи и за наемодателите, които не могат да настояват за удължаване на космическите си наемни цени от ерата на балона на пазара за недвижими имоти в периода на коронакризата.

Въпросът е кой ще се справи сравнително най-добре, когато всички поставят текущите си договори на предоговаряне. Например притежателите на акции могат да понесат загуби, защото след срива на курсовете ще трябва да се откажат вероятно и от дивидентите. Новакът в Dax MTU вече обяви, че вероятно няма да изплати дивидент с оглед на пандемията. Едва преди седмици той обеща по 3,40 евро на акция.

Covestro, VW и BASF също си запазват правото да следят отблизо икономическото развитие и да не платят дивидент – само германски примери. А Европейската централна банка призова официално най-големите кредитори да не плащат дивиденти.

Колко взривоопасен може да бъде въпросът за разпределението на загубите в хода на кризата, или иначе казано въпросът „Да бъдеш или да не бъдеш“, бе демонстрирано миналия четвъртък в Палермо, Италия. Там около 15 клиенти, включително деца, просто избутаха своите натъпкани със стоки колички за пазаруване покрай касите в съгласувана кампания, очевидно координирана от местните мафиоти. В италианските социални медии живеещи в южна Италия италианци дори призовават за „бунт пред дворците“. Полицаите трябваше да защитават силово супермаркетите.

Италианският премиер Джузепе Конте заяви в телевизионно обращение „Lo Stato c'è“: „Държавата е тук за всички“ и незабавно освободи 4,3 милиарда евро за нуждаещите се.

А в Германия историкът Хайнрих Август Винклер формулира в много любопитна статия за Tagesspiegel, че федералната република няма да „се измъкне без огромно преразпределение“. Той пише за „балансиране на натоварването“ между тези, които са изложени на риск, и тези, които са по-малко изложени на тази криза. Цената за Германия може да бъде по-висока от тази, която Берлин плати след обединението на двете Германии след 1990 г.

Във федералната република не е излючено да се стигне и до опасния за живота недостиг на апарати за командно дишане и легла за интензивно лечение. Това, което се случва без адекватни политически ограничения, понастоящем може да се види в Италия (повече от 10 000 смъртни случаи), Испания (838 смъртни случая от събота до неделя) и най-вече в САЩ, където в Ню Йорк всичко липсва -  материали, помощен персонал и лекари. "Буквално се усеща, че сякаш сме във военно време", каза кметът на Голямата ябълка Бил де Блазио.

Възможно е 100 000 до 200 000 души да умрат в страната от пандемията, казва Антъни Фаучи, директор на Националния институт по инфекциозни болести. Нормативната сила на фактите спря дори американския президент Доналд Тръмп. След като първоначално се опита да пусне отново бизнеса на страната след Великден, сега избира съвсем различна стратегия. Мерките ще бъдат удължени с месец до 30 април. Колкото по-добре се държат гражданите, "толкова по-бързо ще приключи този кошмар", каза Тръмп, звучейки като Ангела Меркел и, о да – Бойко Борисов. А на фона на евентуалния срив в системата на здравеопазването процентите от брутния вътрешен продукт стават все по-малко важни - дори за Вашингтон.

Вижте повече във видео материала!