Бизнесът трябва да преосмисли мястото си в обществото на фона на коронавируса

Инвеститорите отдавна настояват компаниите да харчат повече за обратно изкупуване, аплодираха групите, които минимизираха данъчните си разходи и си затваряха очите за щедростта към изпълнителните директори, но никой от тези показатели не изглежда особено полезен за преценка на това как бизнесът е позициониран да премине през тази криза.

Вместо това на преден план излизат други измерители, включително приносът на компаниитете към отговора на кризата, репутацията им като работодатели и устойчивостта на счетоводните им баланси.

След като по-стабилните компании се стремят да помогнат, не остава време за феновете на Милтън Фридмън да им напомнят за мантрата на икономиста, че „социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбите си“. Вместо това инвеститорите възнаградиха компаниите, които откриха полезни роли: акциите на Johnson & Johnson например скочиха, след като компанията заяви, че ще инвестира 1 млрд. долара в потенциална ваксина, въпреки че възнамерява да не я продава за печалба по време на пандемията.

Междувременно стачкуващите работници на Instacart и Amazon, които грабнаха наскоро заглавията, показват репутационните щети за компаниите, които се скъпяха в предоставянето на платен отпуск по болест или не взеха на сериозно безопасността на служителите си.

Най-важното е, че тази криза отвори пропаст между компаниите с най-силните и тези с най-слабите баланси, разкривайки възможността за управленски грешки, която идва с твърде многото евтин дълг. "Вирусният шок" ще остави най-малко 31 на сто от американските компании да се нуждаят от ново финансиране, за да продължат да работят повече от шест месеца, според анализаторите на Goldman Sachs.

Инвеститорите наказват задлъжнелите компании и възнаграждават тези с капацитет да инвестират в продукти, които клиентите ценят - от биотехнологичните акции до Microsoft. Ако това настроение се запази, предприятията ще имат стимули да натрупат капиталови буфери и да насочват по-малко от свободния си паричен поток към акционерите от преди.

Бизнес лидерите говореха много за социалната отговорност през последните години, понякога претендирайки, че запълват вакуум, оставен от нефункционалните правителства. Тази ласкателна идея имаше страничната полза да оправдае защо техните мисии не се разпростират до плащането на много данъци.

Подобни разговори не бяха значими, тъй като обещанията да се обърне повече внимание на другите заинтересовани страни не накърниха забележимо краткосрочната възвръщаемост на акционерите, но изглежда, че това ще се промени. След кризата финансовата стабилност ще трябва да има по-голям акцент в мисленето по посока устойчивост.

Социалната отговорност на частния сектор в момента е ясна. Тя се нуждае от бизнес модели и счетоводни баланси, които могат да изпълнят обещанията към служители, клиенти, правителства и инвеститори през предстоящата несигурна икономическа среда и когато следващата криза удари.