Ще тръгне ли Китай по пътя на военното противопоставяне?

Най-добрият начин за утвърдена сила като САЩ да посрещне предизвикателство от надигаща се амбициозна държава като Китай е да демонстрира възможно най-бързо, че не е препотъчително да се постъпва както Германия навремето. Това означава захвърлянето на старата политика на надежда, че растежът и контролът ще превърнат Китай в страна, която играе по установените правила. По-скоро САЩ трябва да се групират с държавите, които споделят техните интереси в Азия, Европа и другаде. Единният фронт ще накара Китай да се замисли сериозно дали да тръгне по немския път.

САЩ трябва да намалят икономическата си зависимост от Китай, като се справят с уязвимостите, натрупали се във важни американски отрасли, изкуствения интелект и отбранителната верига на доставки. Но Америка не може да действа сама. Настоящият обрат в поведението на Китай предполага, че Вашингтон трябва да следват генерална стратегия, съсредоточена върху морската и въздушна мощ, съюзите и разширената търговия. Това ще постави под контрол силата на Китай и ще даде стимули на Пекин да укроти по-дестабилизиращите си търговски и военни действия.

Много от компонентите на такава стратегия съществуват или са в ход. Един от тях е разгръщането на по-силна позиция в Западния Тихи океан, която да предотврати китайска агресия спрямо Тайван или други американски съюзници в региона. Това изисква надеждна защита, както е посочено в Националната стратегия за отбрана на САЩ, изградена върху способността на страни като Япония, Австралия, Тайван, Индия и Виетнам да притъпят всяка китайска агресия.

Само че ревизираната генерална стратегия на САЩ също трябва да включва различен подход към съюзите в Европа. Съпротивата на европейските съюзници срещу фактическата китайска колонизация на Източна Европа и търговско-технологичните набези на Пекин в Западна Европа е минималното изискване. В крайна сметка европейците трябва да могат да се справят повече със собствената си защита - при трайна американска подкрепа - докато Вашингтон насочва вниманието си към Тихия океан. Разширеният ангажимент за свободна търговия сред свободните държави ще направи по-лесно загърбването на китайските вериги за доставки и ще гарантира, че Западът остава конкурентоспособен в новите технологии като изкуствения интелект.

Приоритизирането на главната заплаха, идваща от Китай, означава, че американската генерална стратегия след пандемията ще трябва да бъде синхронизирана с възможностите за намаляване на напрежението и разведряване на други места. В Близкия изток следва да се приложи стратегия за икономика на силата, включваща по-малка и по-евтина американски военна намеса. Европа трябва да съсредоточи по-голямата част от своите усилия върху гарантиране сигурността на източния фланг на НАТО.

САЩ и техните съюзници не могат да защитят своите интереси без да се изправят срещу Китай. Но конфронтацията ще промени стимулите на Пекин, като го направи по-вероятен да се отстоява по-рано, отколкото по-късно. Съревнованието между великите сили може да беше спящо в ерата на неограничената глобализация, но пандемията го събуди. Западът трябва да приеме, че или ще плати сега, или ще плати по-късно, за да обуздае Китай. Плащането сега вероятно ще е по-поносимо.