Фискалната политика трябва да подкрепи възстановяването

Глобалната икономика може би е достигнала дъното. Индикаторите, публикувани наскоро, предоставят някои малки, плахи знаци, че икономиките, които бяха затворени, се възстановяват или поне вече не се свиват, след като карантината се облекчава. Проучване на икономическите настроения на Европейската комисия установи, че доверието на инвеститорите и потребителите започна да отскача. Цените на акциите се възстановиха, тъй като пазарите калкулират завръщането на потребителите и работниците, пише Financial Times в редакционен коментар.

Това, за съжаление, може да е преждевременно. По-нататъшни сътресения вероятно ще засегнат икономиката, тъй като помощите за работниците и държавната подкрепа за бизнеса приключват. Нарастващ брой компании обявиха постоянни съкращения: американският производител на самолети Boeing разкри планове за уволняване на 12 000 работници, скоро след като Rolls-Royce, производителят на двигатели, обяви закриване на 9 000 работни места. Международната организация на труда изчислява, че броят на отработените часове в световен мащаб ще спадне с около 11% през второто тримесечие на 2020 г., което се равнява на 305 милиона работни места на пълен работен ден.

Подкрепата за възстановяването не е в противоречие с приоритетите за обществено здраве. Най-добрият начин за насърчаване на харченето е да убедим потребителите, че е безопасно да излизат и да се смесват - а най-добрият начин да направите това е да поставите вируса под контрол. Без тази увереност мнозина ще странят от влаковете, ресторантите и кината, дори когато блокирането приключи, тъй като ще се страхуват да не хванат или разпространят вируса. Евентуална втора вълна и нуждата от повторно налагане на карантина биха засилили икономическите щети от първата. 

Рискът е спадът в икономическата активност да започне да се самозатвърждава, дори след като вирусът почне да отшумява. Работниците, които губят работата си, и бизнесите, които намаляват инвестициите, могат от своя страна да доведат до по-нататъшна загуба на работни места и спад в капиталовите разходи, тъй като потребителските разходи ще спаднат, очакванията за растеж ще отслабнат, а бизнесът ще прави икономии. Търговската война между САЩ и Китай и икономически вредната форма на Brexit, която Великобритания избра, също ще възпрепятстват растежа през следващите месеци.

Ето защо извънредните нива на разходите, които правителствата приеха за борба с кризата, ще трябва да продължат, но да се насочат към подкрепа за възстановяването, а не да насърчават работниците да си стоят вкъщи. Министрите на финансите също ще трябва да променят фокуса от задържането на хората у дома, чрез помощи и други схеми, към връщането им на работа, в магазините и по игрищата.

Намаляването на данъците върху потреблението е най-бързият начин да се вкарат пари в джобовете на купувачите и бизнеса, като по този начин тласъкът за икономиката настъпва много бързо. В по-дългосрочен план обаче правителствата трябва да помислят как да преминат от опитите за връщане на икономиките към състоянието отпреди коронавируса към дългосрочна стратегия за трансформация, която може да означава осигуряване на гъвкавост за инфраструктурни проекти или подкрепа на зеления преход. Подкрепата на Франция за автомобилната й индустрия, която включва субсидии за електрически превозни средства и подпомагане на изследванията в областта на водородните и автономните коли, е пример.

Развитите икономики неизбежно ще бъдат променени от коронавирусната пандемия. Голяма част от това ще стане отдолу нагоре, тъй като предприятията и хората се научават повече да работят от вкъщи или в условия на социално дистанциране. Правителствата имат шанс да прекроят икономиките и да инвестират с хоризонт от 10 или 15 години, било то чрез програми за преквалификация или разходи за инфраструктура. Заради работниците и техните деца тази възможност трябва да бъде използвана.