Еуфорията на щатската борса представлява риск за икономиката

Някои бързо ще отхвърлят този вид диво поведение на фондовата борса въз основа на един или повече от следните аргументи: инвеститорите са свободни да правят, каквото пожелаят, стига рисковете, които поемат, да бъдат оповестени както от компаниите, които купуват, така и от посредниците; а мъдростта на тълпата вероятно е по-голяма от тази на отделен човек.

Въпреки че регулаторите ще обърнат внимание, те ще се почувстват принудени да гледат отстрани, защото не могат лесно да повлияят на основното поведение. Техните макропруденциални мерки не са достатъчно фокусирани, дори и да са готови да ги приложат, а повечето от по-усъвършенстваните инструменти са еднакво оспорвани, когато става дума за прекомерно поемане на риск от небанковите компании. Те могат също така да се притесняват, че ще бъдат обвинени в хаотичен преждевременен изблик на пазарно доминиращ наратив, който след това би могъл да се прелее към вече крехката реална икономика. И накрая, както отбеляза миналата сряда председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, централната банка не се чувства комфортно да прави преценки за финансови балони, камо ли да се стреми да ги изпуска. Това е на фона на огромно мнозинство от пазарни участници и наблюдатели, които смятат, че повторните (и според мнозина силно предвидими) ликвидни инжекции на Фед са повишили цените на активите, както пряко, така и косвено.

Един от резултатите от всички тези взаимодействия е задълбочаването на това, което на макрониво бе забележително отделяне на финансите от реалната икономика. То поставя голяма въпросителна относно важната роля, която капиталовите пазари играят за ефективно набиране и насочване на капитала и за изпращането на ценови сигнали, които влияят на по-широкото разпределение на ресурсите в икономиката. То подчертава риска от обезценка на капитала, поемана по-специално от дребните инвеститори, чието полезно ангажиране е важно не само за функционирането на пазара, но и за по-широкото прегръщане от обществото на пазарната икономическа система. И илюстрира как годините на изключителна подкрепа от страна на централните банки за цените на активите доведоха до непрекъснато нарастваща група от нежелани последици и косвени щети.

Голямата надежда е, че широко базираното, бързо и трайно увеличение на икономическата активност ще потвърди по-добре това, което според много измерители сега представлява прекомерно изпреварване на икономическите реалности и перспективи от страна на пазара. Няма начин да се знае колко дълго ще се запази тази надежда. Но това, което не трябва да се поставя под съмнение, са последствията от разочарованието, особено след като новите здравни данни хвърлят повече сянка върху идеята за бързо и пълно икономическо отваряне по целия свят: шок за пазарите на акции, който би подкопал не само тяхната репутация, но и би допринесъл неумишлено за по-нисък икономически растеж, по-голямо неравенство, икономическа несигурност на домакинствата, но и за надеждността и ефективността на важни регулаторни институции.