Защо борсата в САЩ е като прическата на Тръмп?

Какво става с фондовата борса, се пита на страниците на Financial Times Джъстин Уркхарт-Стюърт, съосновател на Seven Investment Management? 

Както всички видимо опитни инвеститори с радост ще ви кажат - обикновено с дълбок и донякъде покровителски тон - „Така се държат борсите. Те ще се качват нагоре и надолу, и ...” Каква блестяща проницателност! Това обикновено е последвано от припомняне как те са предвидили дотком краха, финансовата криза или дори Черния понеделник.

Освен да галят собственото им его, подобни разговори ни казват много малко, освен колко досадни могат да бъдат някои стари инвеститори. Всъщност успешните такива често са тези, които запазват мълчание и не парадират с постигнатото през годините. Това са тези, които живеят с мантрата „не губи, а се придържай към растежа“. Това е разликата между нервния спекулант и по-уверения инвеститор, който трупа стойност.

И така, къде сме днес? Е, първо игнорирайте всички онези, които казват, че сме виждали това и преди - това не е вярно, поне не през техния живот. Сега имаме работа с много неприятна комбинация от опасни проблеми, през които икономиките и пазарите ще трябва да преминат, и това ще отнеме време. V-образно възстановяване? По-скоро знакът на победата.

На върха на тази противна купчина стои човекът, на който трябва да бъде кръстен настоящият пазар. Пазарът на Тръмп - неестествено фризиран, твърде висок, представляващ нетрайна мода и готов във всеки момент да бъде отнесен от вятъра. Бихте ли инвестирали в това? Е, вероятно само във фирмата, която му доставя лака за коса.

И така, какво могат да направят инвеститорите? В нашия бурен и ненадежден свят аз бих подчертал някои ключови области, които смятам, че ще се превърнат в жизненоважни потребности за бъдещото ви портфолио.

Във времена на криза инвеститорите традиционно се насочват към защитни акции, като комуналните компании, смятайки, че винаги основните ни нужди ще трябва да бъдат задоволявани. Индустрията обаче се променя бързо. „Зелените акции“ преди две години се разглеждаха като облекчаваща съвестта добавка към вашите инвестиции. Сега възобновяемата енергия е бъдещето и всяка енергийна компания, която не се хвали с антивъглеродната си репутация, ще губи бизнес.

Същото се отнася и за водната промишленост (която винаги изглежда, че изключва ключовата част от своята роля, а именно канализацията). Дали поради недостиг или вариации в качеството, винаги ще ни трябва вода - въпреки че трябва да кажа, че някои хора, с които се срещах напоследък, биха могли да я използват по-често (за предпочитане с помощта на сапун). Инфраструктурните фондове са един от начините за увеличаване на експозицията към този сектор.

На следващо място идва храната. Карантината промени нашите потребителски навици, но доставката по интернет не е единствената тенденция - пандемията ни насочи към по-локален фокус. Освен за Amazon и търговците на храни, бъдете отворени и за възможността да инвестирате в местни хранителни инициативи, които без съмнение ще търсят спонсори, тъй като предприемачите грабват възможността (която би могла да се финансирана чрез краудфъндинг, социално и екологично инвестиране, и инвестиционни схеми).

Имайки предвид застаряващото ни население, инвестициите в здравни и фармацевтични компании също трябва да са част от нашето портфолио. Аз съм от поколението, за което лекарствата бяха достъпни и дори източник на (незаконно) забавление. Сега, в моя случай, те стават задължителни, макар да нямат никаква стойност за забавление. Знам само, че цялото ми поколение изглежда изисква хапчета, за да поддържа лечението си.

На следващо място са комуникациите И отново, изумителната промяна в тази област означава, че концепцията за телефонна компания е определено антична. Знаеше ли някой от вас през януари какво представлява Zoom? За тези с деца бе от жизненоважно значение при карантината да имат бърза и надеждна комуникация, дори само за да поддържат домашната хармония. Сега интегрираните комуникационни компании комбинираха телевизията, компютъра и телефона в основна услуга за всички нас.

И накрая, нашата индустрия за свободното време. Когато можем да пътуваме отново, голяма част от това ще се състои в рамките на страната (аз самият няма да бъда видян на летищна опашка, която вероятно ще е по-дълга от пистата). Да, нещата ще бъдат различни, докато се учим да живеем с вируса. Хората обаче ще искат да си почиват - и да се надяваме, че това ще вдъхне малко живот на нашия вътрешен туризъм, който беше толкова потиснат през последните няколко месеца.