Как ще изглежда капитализмът на бъдещето?

През миналата седмица асоциираният със синдикатите германски Институт за икономически и социални науки (WSI) вкара пръсти в раната на нашата икономическа система, която се влоши още повече поради пандемията: неравномерното разпределение на доходите и богатството.

Констатациите на WSI потвърждават тенденцията, че разликата между богатите и бедните се увеличава в много страни по света. Онези, които бяха сред хората с ниски заплати преди коронакризата, са отново особено силно финансово засегнати от вируса. Според проучването на WSI обаче служителите с най-високи доходи едва ли са претърпели загуба на доходите.

„Все още е твърде рано да се прави оценка на въздействието на пандемията върху глобалното неравенство“, казва Бранко Миланович в интервю за Handelsblatt, „но вече е ясно, че положението на средната класа в частност в западните индустриални общества допълнително се влошава в резултат на кризата“. Не на последно място, защото разходните предимства на техните азиатски конкуренти едва ли са намалели.

67-годишният икономист е може би най-известният изследовател, заедно с французина Томас Пикети, който изучава степента и ефектите от социалното неравенство. Миланович обаче е нещо повече от емпирик, който може да разчете важни тенденции в морето от цифри.

Сърбинът с американски паспорт е наясно, че нарастващото неравенство е може би най-опасното взривно устройство за капитализма. В книгата си "Kapitalismus global" (оригинално заглавие: Capitalism, Alone), публикувана сега на немски, той разглежда дистопично глобалната икономическа система.

Опасност от световна плутокрация

„Западните средни класи са под натиск от две страни“, обяснява Миланович - от конкуренцията в Азия, подхранвана от глобализацията, и от богатите в собствената им страна“. Пандемията не прекъсва тези тенденции, а ги засилва.

„Изглежда, че най-богатите хора в богатите страни и почти всички в Азия са се възползвали от глобализацията, докато само средната класа в богатия свят е загубила относително“, констатира бившият икономист на Световната банка.

Разочарованието от това е довело и до възхода на „популистките“ партии и лидери на Запад. Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция и бялата средна класа в САЩ произтичат от същото негодувание и се подсилват от факта, че икономическата и политическа власт все повече се обединяват в плутократична система.

На над 400 страници Миланович първо проследява историческия триумф на капитализма, който следва дарвинов сценарий. След това щателно разглежда напрежението, на което е изложена нашата икономическа система. В допълнение към неравномерното разпределение на доходите и богатството, става дума преди всичко за намаляващата социална мобилност между поколенията и нарастващата социална и политическа поляризация, за които той обвинява капитализма.

Само ролята на новите технологии остава двусмислена в неговия анализ. Миланович не отрича, че технологичният прогрес може да изостри икономическите и социалните дисбаланси. По принцип обаче той остава последовател на техническия прогрес, който прави живота на хората по-добър в крайна сметка.

За Миланович социалното неравенство се насърчава от изместването на растежа на доходите от фактора на труда към собствениците на капитал. Освен това има нарастваща концентрация на богатство, което авторът вижда и като резултат от факта, че най-добре печелещите са все по-често най-големите собственици на богатство и обратно. Бракът и наследството биха увеличили тази концентрация на богатство.