Как ще изглежда капитализмът на бъдещето?

Победителите в историята

Въпреки тези присъщи слабости на капитализма Миланович не вижда конкурентна алтернатива. „Лидерството на капитализма като най-добрия, или по-скоро единственият начин за организиране на производството и разпределението, изглежда е абсолютно“, пише авторът. 

Ситуацията обаче била по-различна в политическата сфера: „Никога не вярвах на пророчеството на Фукуяма, че светът ще се превърне в единна либерална демокрация след падането на Берлинската стена“, казва авторът, позовавайки се на известната творба „Краят на Историята и последният човек“ на американския политолог. В световен мащаб има само един икономически модел - капитализъм - но различни политически системи. Това няма да се промени и в бъдеще, сигурен е той.

Икономистът разграничава либералния капитализъм в САЩ от „политическия капитализъм“ в Китай. Той отбелязва, че и двете системи имат значителни слабости. На Запад - преди всичко нарастващото неравенство, а там - липсата на върховенство на закона, прекомерна бюрокрация и корупция.

„Ако обаче Китай изпревари икономически Запада в бъдеще, тогава ще имаме проблем“, предупреждава той, „как можем да обясним това“. САЩ и Германия със сигурност не биха приели китайския модел. „Но все още развиващите се страни като Етиопия или Замбия биха могли да намерят примера на Китай за много привлекателен“.

Въпросът, който остава отворен, е дали политическият капитализъм на Китай може да изпълни своята част от фаустовския пакт с 1,3 милиарда души в страната: да осигурява постоянно нарастващ просперитет в замяна на политическия суверенитет на комунистическата партия.

Спомени за Ралф Дарендорф

Същността на книгата обаче е въпросът дали капитализмът може да оцелее въпреки социалните изпитания, които причинява. Миланович е скептичен: „Не е достатъчно капитализмът да следва собствените си правила. Нуждаем се от осъзнаване кое е законно и етично приемливо и кое не“, пояснява икономистът, който преподава в Ню Йорк.

В миналото религията също определяше тези граници на съвестта в икономиката. „Днес нашето икономическо поведение не е възпрепятствано от религиозни или морални стандарти“, казва Миланович.

Голяма част от това, което икономистът критикува и изисква, напомня на мислите на великия либерален социолог Ралф Дарендорф, който приживе също предупреждаваше за разяждащите ефекти на социалното неравенство върху западните общества и апелираше към моралния императив на „почтения бизнесмен“ .

Наред с това обновяване на капиталистическото съзнание Миланович прави редица практически предложения за подобряване на икономическата система. Те включват по-високи данъци върху имуществото и наследството, повече публични инвестиции от държавата и забрана за частно финансиране на предизборни кампании, за да се предотврати концентрацията на икономическа и икономическа мощ.

Шансовете за подобни реформи обаче са малки. Те не само се сблъскват с често ожесточената съпротива на засегнатите в различните страни, но липсва и международна координация, без която би имало огромни нарушения на конкуренцията между отделните икономики.