Идва ли краят на годината на турската войнственост?

Време е да поговорим за Турция. Съвместният подход за овладяване на опасния авантюризъм на президента Реджеп Тайип Ердоган в Източното Средиземноморие, Близкия изток и Кавказ трябва да бъде водещ в приоритетния списък на Европейския съюз (ЕС) за сътрудничество с новата администрация на Джо Байдън в САЩ.

На срещата на върха тази седмица лидерите на ЕС обмислят дали да увеличат до голяма степен символичните санкции срещу Анкара заради нейното милитаризирано сондиране за газ в гръцки и кипърски води, пише онлайн изданието Politico.eu.

Само координираните трансатлантически действия, поставянето на ясни граници и предлагането на стимули за по-голямо сътрудничество имат шанс да променят сметката на турския президент.

През последните 11 месеца Ердоган се намеси в гражданската война в Либия с доставки на оръжие, дронове и сирийски наемници, за да наклони баланса на силите в полза на правителството на Триполи.

Той предотврати германски и френски кораби, част от мисия на ЕС с мандат от ООН за налагане на оръжейно ембарго в Либия, да проверяват турските товарни кораби в Централното Средиземноморие.

Ердоган помогна и на Азербайджан да завземе територии около анклава Нагорни Карабах от Армения. Турция периодично се сблъсква и с подкрепяните от Запада кюрдски бойци и със сирийските въоръжени сили в Северна Сирия.

Тази година по заповед на Ердоган хиляди бежанци бяха струпани на турско-гръцката граница, за да се окаже натиск върху ЕС и Атина.

Ердоган изпрати и изследователски кораб да търси газ във води, международно признати като част от изключителните икономически зони на Гърция и Кипър. Страната разгърна и изпробва руска система за противоракетна отбрана в нарушение на предупрежденията на САЩ и НАТО, продължава да блокира плановете за отбрана на НАТО за Полша и балтийските държави в опит да принуди съюзниците да обявят своите кюрдски партньори в Сирия за „терористична организация“.

Турция призовава мюсюлманския свят да бойкотира френските стоки заради подкрепата на Париж за правото да се публикуват карикатури на пророка Мохамед, считани за богохулни от много мюсюлмани.

Това е краткото представяне на геополитическия срив на държава в криза, държава, която пострада от икономическа и парична криза и която все още официално се стреми да се присъедини към ЕС, дори и да заплашва да наводни Европа с търсещи убежище мигранти.

Всичко това се случва благодарение на снизхождението или пренебрегването на американския президент Доналд Тръмп, който блокира санкциите на Конгреса заради закупуването на системата С-400 и не направи много, ако не друго, за ограничаване на агресивното поведение на Ердоган от Триполи до Степанакерт.

Вярно е, че Тръмп на един етап през 2019 г. заплаши в свой туит „напълно да унищожи“ турската икономика, ако Ердоган отиде твърде далеч в Сирия. Няколко месеца по-късно той тихо изтегли американските специални части от Северна Сирия без да се консултира с европейските си съюзници. Така Тръмп освободи пътя за трансгранична турска офанзива, която да удари западните кюрдски сили.

Търпението на Вашингтон най-накрая преля този месец, когато държавният секретар Майк Помпео използва видеоконференция на външните министри на НАТО, за да обвини Анкара, че подкопава сигурността на НАТО и е направила подарък на Русия със системата С-400, че дестабилизира Източното Средиземноморие и изостря конфликти чрез разполагане на сирийски наемници.

ЕС намали влиянието си в Анкара, тъй като Турция изгуби доверието. Основните европейски сили са видимо разделени между Франция, която денонсира политиката на Ердоган и изпрати военни кораби в подкрепа на Гърция и Кипър, и Германия, която се стреми най-вече да посредничи и да успокои ситуацията.